Скъпи братя и сестри! Днес честваме празника Рождество на честния славен Пророк, Предтеча и Кръстител Господен Йоан, за когото предсказал пророк Исаия, наричайки го: „гласът на викащия в пустинята“ (Мат. 3:3).
Животът на Йоан Предтеча – това е живот на голям аскет, подвижник. Подбуждайки еврейския народ към покаяние, Йоан Кръстител бил сам образец на смирение и спазване на нравствения закон, за което ние можем да съдим по неговите думи за Спасителя: „Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“ (Ин 1:27).
Само съзнавайки своето недостойнство можем да изпълним служението, към което сме призвани от Бога. Нали и фарисеите, и законоучителите били призвани да водят еврейския народ към истинския Бог. Бидейки най-голям между пророците, Йоан Кръстител не се прелъстил от народната прослава, не пожелал да присвои за себе си славата Божия. Видял Месията, той Го посочил на народа и произнесъл думите: „ето Агнецът Божий, вземащ греховете на света“.
Йоан Кръстител пострадал за Божията правда, бил посечен с меч. Със своя живот той ни е явил велик пример за упование на Бога и служение Нему.
И ако не ни достига ревност да вървим по пътя на спасението, да се противим на съблазните, да отворим житията на светиите, които ще ни дадат укрепване на вярата, на надеждата, разпалване на любовта. В житията можем да намерим отговор на всеки въпрос от духовния живот, стига само да имаме желание да го намерим.
Основата на духовния живот е покаянието, което значи – изменение на живота, изменение на себе си. Тази възможност получаваме в Тайнството Изповед, когато Божията благодат ни очиства от греховете, за които сме се покаяли. Това не е алегория, а действително очистване. Че това е именно така, можем да разберем по това облекчение на душата, което чувстваме след чистосърдечна изповед. Колкото и да сме се разкайвали у дома, ние няма да усетим това състояние, което настъпва след изповед в храма. Затова трябва прибягваме към нея веднага щом сме опетнили съвестта си, натоварили сме я с тежестта на греховните вериги. Духовният ни живот не трябва да бъде формален и да се вписва в рамките на определен брой посещения на църква, които сме установили „за показност“, защото православният живот не е икономика, не е математика – той е търсене на Бога и Неговата правда. Но Божията правда трябва да търсим в себе си, а не в другите. Съответстваме ли ние на званието християнин? Защото, колкото и да се възмущаваме от греховете на ближния си, дори и с право, това няма да ни доближи до правдата, а само ще ни отдалечи от нея. Светите отци казват: ако не знаеш какво да изповядаш, изповядай това, за което си осъдил другия, защото ако грехът му наранява сърцето ти, тогава ти самият не си свободен от него и не си извършил такова деяние само защото засега не са стекли съответните обстоятелства и Божията благодат те е предпазила от падение.
Нека ние, скъпи братя и сестри, празнувайки Рождеството на Пророка и Предтеча Господен Йоан, сравним живота си с неговия и придобием смирена мъдрост за себе си. Още веднъж ви поздравявам с празника и призовавам към вас Божието благословение.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев