„Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария*, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му“ (Мат. 18:23-35).
Ако прощаваме на ближния си, тогава ставаме способни да приемем прошка от Бога, а ако не знаем как да простим, не можем да приемем прошка от Господа. Често ние добре знаем, осъзнаваме, че трябва да простим на този, който ни е обидил или оскърбил, , но сърцето не прощава, започваме да мислим за отмъщение... Това състояние се случва с всички хора и възниква от несъгласие между сърцето и ума. В този случай е необходимо да действаме според ума, а не според сърцето, и да не изпълняваме греховните замисли. Тогава, в каквато степен прощаваме на ближния неговите прегрешения, дотолкова ставаме и способни да приемем, да вместим в себе си Божията прошка
Ако нашият ближен ни обижда, оскърбява ни, това означава, че Бог му е позволил да го направи. И човек трябва да му прости, не забравяйки при това да благодари на Бога. Грехът е духовна болест и, за да се избавим от тази болест, Господ изпраща лекарство - онези действия, които не харесваме и които нашите ближни извършват. Ако приемаме тези скърби и търпим ближните си, това означава, че приемаме лекарството от Небесния Лекар и се изцеляваме, ставаме способни да влезем във вечния живот. Господ лекува нашите болести, помага ни да се избавим от гордостта чрез онези горчиви лекарства, които ни дава чрез нашите ближни, които ни правят нещо, което не ни харесва. Случва се да знаем това, да разбираме, но да не можем да простим. С ума си знаем, че трябва да простим, че Бог е допуснал всичко това, но сърцето ни не иска да го направи. Как да постъпим тогава? Трябва поне да не си отмъщаваме на ближния за това, че той несправедливо ни е обидил. Ако сторим това, ако не си отмъстим, това вече е и първата степен на прошка.
В житията на светиите срещаме много примери за прошка. Но най-висшият пример ни е даден от Самия Господ в Неговия земен живот. Поради нашата човешка слабост, ние често сме виновни, че някой ни е обидил, тъй като самите ние сме грешни в това. Но Безгрешният Господ е донесъл само добро на хората и мнозина Го мразели за това, обиждали Го и накрая Го разпнали. Но от Кръста чуваме Неговите предсмъртни думи: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34). Нека Господ, скъпи братя и сестри, ни помогне да бъдем търпеливи, защото Бог е, Който ни позволява да преминем през тези изпитания, това е горчивото лекарство, което Господ дава, за да унищожи нашата гордост и да ни направи достойни, способни да бъдем участници във вечния живот на Небето!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев