В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Тази неделя се нарича неделя преди Въздвижение на Кръста Господен. На този ден е обичайно да се чете Евангелието за безкрайната Божия любов към света. Виждайки, че той погива, Господ изпраща Спасителя - Единородния Син Божий. „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него” – ни казва Свещеното Писание
Преди идването на Спасителя в света, никой човек не се е възнасял на небето, освен слезлият от небесата Иисус Христос, Който със Своето Божество пребивавал на небесата. Грехът, загнездил се в човека, не му е позволявал да се възнесе до небесните висини, където обитава вечният Бог. Небето било недостъпно за ветхозаветните хора, дори за праведните. Но то е станало достъпно едва от момента на кръстната смърт за нашите грехове на Божия Син. Самият Господ е казал за това: „Отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.” (Йоан 1:51). Тази тайна и радостна вест, че небето е отворено за нас, ни се възвестява на всяка служба чрез отварянето на царските порти. Раят отново е станал достъпен, отворен за всички истински вярващи, оправдани с пречистата кръв и благодат на Божия Син.
Нека се опитаме, братя и сестри, да влезем в това тихо пристанище с твърда вяра, покаяние и добри дела. Никой не забранява достъпа ни до него. Безброй хора са влезли в рая след смъртта и възкресението на Иисус Христос! Господ ни зове: „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!” (2 Кор. 6:2). Дори в Стария Завет, издигането на медната змия от Моисей предобразява въздигането на Изкупителя на света на кръста и Неговата победа над древната змия-изкусител, дявола, и нашето избавление от вечната смърт чрез кръста на Спасителя.
Каква ужасна, кървава жертва се изисквала за изкуплението на човека от греха и вечната погибел. Най-страшната и мъчителна смърт на кръста на Единородния Божи Син. А ние продължаваме и до днес да пребиваваме в леност, живеейки без покаяние, без да се грижим за спасението си. Затова си струва да се опомним и да влезем в радостта Господня чрез покаяние!
Труден е пътят на християнина. Но трябва да гледаме напред! А там е Самият Христос, Който носи безропотно Своя кръст. И когато ни се налага и ние да понесем своя кръст, Господ винаги ще помогне, защото Го следваме. И Той ще облекчи кръста ни! Нека отхвърлим лъжливия срам и леността към благочестие, към посещаването на църковни служби, леността към четене на Божието Слово, нека отхвърлим угаждането на многострастната плът, но като вземем кръста си, нека следваме Христос Спасителя, Който ни е приготвил Небесното Царство от създанието на света. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев