Всесърдечно поздравявам всички вас с празника на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София!
Премъдрата София нарекла своите дъщери с имена в чест на основните християнски добродетели. Света София била действително премъдра. Мъдър човек е този, който правилно определя пътя, който да следва в този живот. Главната цел на християнина, неговият истински път е да бъде с Христос както тук на земята, така и в живота на следващия век. Мъдрият човек се стреми Христос винаги да живее в сърцето му, така че Той да присъства във всичките му дела и начинания.
Апостол Павел в посланието си до Коринтяни говори за важността на вярата, надеждата, любовта, посочвайки, че любовта стои на преден план. Когато Христос дойде и започне вечното Божие Царство, вярата и надеждата вече ще са изпълнени, а любовта винаги ще пребъдва. Но всичко започва, разбира се, с вярата. И именно Вяра е нарекла премъдрата София най-голямата си дъщеря. Без вяра е невъзможно да бъдем с Господа. Ако имаме вяра, тогава ще приемем Свето Кръщение, ще кръстим децата си и ще прибегнем до тайнството Свето Причастие. Вярващият живее с Христос и затова е щастлив в този живот. Невярващият е най-нещастният, най-големият страдалец. Не трябва да осъждаме такива хора, трябва само да ги съжаляваме, да им съчувстваме, трябва да се молим за тях.
Вярата е началото на щастието, началото на блаженството. Когато придобием вяра, когато Христос влезе в сърцата ни, тогава в нас се разгаря и надеждата. Ние се надяваме се на това, че ще смогнем да се изправим, да победим греха, да станем по-добри, по-мъдри. Падаме, но се изправяме, след като сме съгрешили отново, не се отказваме и продължаваме да следваме Христос. И тогава в нас пламва любовта. Тази любов засега е още неукрепнала, несъвършена, но даже искри от тази любов ни помагат да живеем, да прощаваме на ближните си и да не се обиждаме. Само с любов в сърцето човек може да влезе в Небесното Царство, където царува Божията любов.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев