|
Скъпи братя и сестри, днес Господ се обръща към нас, призовавайки ни към любов – към любов по отношение към Бога и ближния. В днешното Евангелие ние чухме думите: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Господ ни призовава към онази любов, която е всесъвършена - Той ни призовава да обичаме враговете си. Каква е ползата, ако обичаш само човека, който ти отвръща с взаимност? Каква е ползата, ако очакваш двойна награда за това, че правиш благотворителност? Днешното обращение към Бога – това е апел и призив към нас да имаме истинска любов. Свети Силуан Атонски е казал: „Сърцето жадува да говори; умът не знае как да говори, сълзите не ни позволяват да кажем колко много ни обича Господ.“ Божията любов е всеобхватна и всеопрощаваща. Именно към този вид любов ни призовава Господ. Свети Йоан Златоуст се обръща към нас с думите, че никой не трябва да бъде длъжен на другия с нищо, освен с любов, защото за любовта е невъзможно да се отплатим, а на любовта може да се отговори само с любов. За каква любов става дума? Много от нас могат да кажат, че изпитват любов, например, любов към децата си, родителите, съпрузите, съпругите, братята, сестрите си. Но не за тази любов става дума днес. Днес говорим за любовта, която Спасителят е донесъл на земята. Вероятно най-големите злодеи са имали любов към ближните си. Ако погледнем историята, ще видим, че и офицерите на нацистка Германия, които са извършвали издевателства в концентрационните лагери, са били достойни семейни мъже, бащи, съпрузи и това не им е попречило да извършват зверства срещу другите. За каква любов говори Господ? Той ни казва, че трябва да имаме любов не само към тези, които се отнасят с любов към нас, но и да обичаме враговете си. Често е лесно да обичаш човека, който те обича, но как можеш да обичаш враговете си? Спомням си един случай, за който веднъж някъде прочетох. Тази история се случила в град Ковънтри. След германска въздушна атака целият град бил разрушен. От счупените тухли на къщите, където живеели вирни граждани, бил устроен олтар, от късовете желязо бил въздигнат кръст и върху него били написани думите „Прости им, Господи, защото те не знаят какво правят“. Това могли да направят само истински християни, които били обзети от всеобхватната Божия любов. Тяхната вяра била закалена от огън и желязо и те разбирали, че е невъзможно да се отговори на гнева с гняв, че отмъщението и злобата не творят Божията правда и че всеобемащата любов всичко покрива и всичко примирява всичко. Тя помирява както душата, така и сърцето ни. Християните през първите векове са имали такава любов. Когато четем житията на светиите, виждаме как първите християни са откликвали на Божия призив, как по време на чума и мор са лекували както своите ближни, така и езичници, без да мислят за себе си. Православните християни живеят в Божията любов. А езичниците, виждайки такава Божия любов, се събуждат от греховния си живот. За всеки от нас целта на християнския живот е да придобие именно тази всеобхватна любов. Не егоистична любов към себе си, не естествена земна любов към ближните и онези хора, които ни отвръщат със същото и дори, може би, жертват повече от нас, а истинската Христова любов по отношение на враговете, към онези, които ни клеветят, които ни обиждат, помнейки, че самите ние сме недостойни за тази Божия любов. Навярно, върху това ще се основава и Божият съд. Бих искал да разкажа една притча за това как веднъж един архиерей пристигнал в един от манастирите в епархията си. Той повикал игумена и го помолил да му представи добрите монаси. Игуменът довел един монах и казал: „Владико, този монах е изкусен ковач. Той прави неща от желязо, които никой друг не може да направи.“ Той довел друг монах и казал, че е изкусен хлебар и че прави много вкусен хляб. Довел друг, който се усъвършенствал като шивач, и така продължавало дълго време. Архиереят изслушал игумена и след това казал: „Мислех, че ще ми доведеш онези монаси, които се усъвършенстват в любов, смирение, търпение, но ти ми водиш само добри майстори.“ И архиереят напуснал този манастир, като отстранил игумена. Разбира се, ние можем да станем талантливи музиканти, проповедници и учители, но едва тогава ще наследим вечен живот и ще се спасим, когато се усъвършенстваме в добродетелите. А най-важните от тях са добродетелите на любовта, смирението, търпението и милосърдието. Нека Бог даде искрената Христова любов, жертвоготовната, всеобхватната, всеопрощаващата любов винаги да гори в сърцата ни. Само тогава Господ ще се всели в сърцата ни и само тогава ще се приближим до Бога и ще наследим Небесното Царство. Амин. Превод: Иконом Йоан Карамихалев |