На Божествената литургия ние чухме Евангелието, което започва с думите на Христа: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго“ (Ин. 13:34). Това е най-доброто наставление за нас. Господ разказал какво очаква Неговите последователи: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят“ (Ин. 15:20). За тези, които претърпят гонения, ако изпълнят своето християнско призвание, служение докрай, ще бъде отворено Небесното Царство. За техните гонители, за тези, които не слушат Господа и не живеят според Неговите заповеди, Небето ще бъде затворено.
Свети Димитрий Солунски бил възпитан от майка си в християнската вяра в езическото време на трети век, и той опазил вярата си докрая на живота си, ставайки градоначалник на Солун, Когато императорът му заповядал на унищожи християните в Солун, той отказал, защото сам бил християнин и не могъл да тръгне против своята съвест. Той застанал пред управителя и казал, че няма да изпълни волята на императора – на езичника и идолопоклонника. Димитрий бил измъчван и посечен с меч. Но славата за него бързо се разпространявала. Когато Константин Велики станал император, християните можели свободно за изповядват вярата си. На местата, където мъчениците намерили смъртта си, били въздигани храмове. По пътя към Атон поклонниците минават през Солун и посещават великолепната катедрала в чест на великомъченика Димитрий, където се прекланят пред неговата мироточива глава. Ето такъв спомен оставил за себе ди този воин и досега ние почитаме неговата памет.
Ние трябва да се поучим от него на вяра, преданост на Бога и любов. Господ казва: „Да любите един“. Любовта е това, което винаги е отличавало християните от апостолските времена. Те живеели с една душа, с едни мисли, с едно сърце, защото се обичали един друг, както е заповядал Христос. Примерът на Димитрий Солунски свидетелства за вярност към Христа и за неговата любов към ближните. Той не започнал да гони християните, които обичал като чеда Божии, като брат и сестри. Ето пример за вярност към Христа. Всеки път, идвайки в храма, ние отбелязваме паметта на един или друг светец, от всеки може да се поучим. Езичниците се удивлявали от християнската любов, завиждали на тези, които изпитвали такава. Това е трудно, но на християните Бог дава благодат, която ги прави любвеобилни и съвършени. И ние трябва да придобием благодат, тя ще ни научи на всичко
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев