Притчата за богаташа и Лазар е добре позната на всички нас; всички сме чували тълкуванията на светите отци и проповеди от амвона, посветени на тази притча. И вероятно разбираме правилно основния ѝ смисъл. Но ми се ще да обърнем внимание на един момент, който не е толкова очевиден и често се пренебрегва при четенето на тази притча. В самия й край пред нас се разгръща една необичайна сцена: праотецът Авраам и неговият потомък, богаташът, спорят. Същността на спора се свежда до следното: кое има по-голямо влияние върху съзнанието на хората, чудесата или словото Божие?
„А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.. Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лк. 16:27-31).
Правилното разбиране на този спор е от огромно практическо значение. Нали много често религиозното съзнание на хората често се основава именно на чудеса. Това е горчива истина, но в нашите църкви брошури като „Чудесата на свети Николай, на блажена Матрона и т. н.“ се продават много по-бързо от Свещеното Писание и творенията на светите отци. Разказите за различни чудеса са любима тема за разговор на хората, наричащи себе си вярващи. Рядко подобни разговори засягат молитвата, покаянието или светоотеческото учение. Чудесата и наближаването на последните времена са любимите теми на такива разговори. Но после, когато възникнат различни изпитания, независимо дали лични, под вид на някакви скърби, или общи, като гонения или други подобни, хората, чиято вяра се основава на чудеса (или истории за тях се оказват неспособни да понесат тези изпитания.
Господ извършил на земята много чудеса, но не ги поставял като основа на вярата в Него. Той призовавал да се обръщат към Писанието: „Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене” (Ин. 5, 39).
Христос неведнъж е признавал, че чудесата му не водят хората към вяра и в този случай чудесата само са утежнявали вината на тези невярващи хора.
Господ със съжаление и укор говорил на хората, на които били нужни чудеса за да повярват: „…ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате” (Ин. 4:48). Архиепископ Аверкий (Таушев) в обяснение на тези думи пише: Господ поставял вярата, основана на съзерцанието на чудеса, по долу от вярата, основана на разбирането за чистотата и възвишеността на Неговото Божествено учение. Вярата, породена от чудеса, изисква за своето поддържане все нови и нови чудеса, тъй като предишните стават обичайни и престават да удивляват. В същото време, някой, който пвъриема само учението, което се съпровожда от чудеса, може лесно да изпадне в заблуда, приемайки лъжата за истина, защото чудесата могат да бъдат както въображаеми, така и сатанински. Затова Божието Слово ни предупреждава да бъдем предпазливи към чудесата” (Втор. 13:1-5).
Необходимо е да се дава не на чудесата, а на Свещеното Писание. Чудесата, които са от Бога, само потвърждават истинността на Свещеното Писание. Ако едно чудо противоречи на Библията или не ѝ съответства, то трябва да бъде признато за лъжливо и да не му се обръща внимание. Във всеки случай, има универсален съвет от светите отци, който може да се използва във всички случаи, когато има съмнение относно истинността на чудеса, видения, откровения и т. н.: нито отхвърляйте, нито приемайте. Отнасяйте се към тях с безразличие, не давайте никаква оценка и не правете от това никакви изводи.
Важно е също да се разбере, че чудесата в ежедневния смисъл на думата са доста различни от тези в духовния смисъл. Има един добре познат анекдот на тази тема: в един манастир към монах се приближава жена и пита: „Стават ли тук чудеса?“ Монахът пита: „Какво имате предвид под „чудеса“?“ „Ами, това е, когато поискаш нещо от Бог и то се сбъдва“, отговаря жената. На което монахът отговаря: „Когато Бог изпълни волята на човек, ние не го смятаме за чудо, но когато човек започне да изпълнява Божията воля – това наистина е чудо.“ По тази тема могат да приведат и още няколко изказвания на свети отци: „който вижда греховете си, е по-велик от този, който вижда ангели“, „който може да обърне човек от греха към покаяние, е по-велик от този, който възкресява мъртвите“..
От притчата за богаташа и Лазар можем да се поучим следното: първо, да проявяваме милост към околните, и второ, усърдие в четенето на Свещеното Писание и живота според него, защото така ще изпълним Божията воля.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев