В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Думата „ближен“ е една от най-често използваните в нашия църковен речник. Произнасяме я почти всеки ден, независимо дали в молитва, или когато четем ученията на светите отци, или просто в назидателен разговор. Как може да определим кой е нашият ближен? Днешното евангелско четиво съдържа притчата на нашия Господ Иисус Христос за добрия самарянин.
Какъв е смисълът на тази притча? Светоотеческите писания съдържат много примери за така нареченото алегорично тълкуване на тази притча. Все пак бих искал да се съсредоточа върху факта, че тази притча е разказана в отговор на въпроса на законника: „Кой е моят ближен?“ (Лука 10:29) и е текст с нравствено съдържание. Текст, който показва правилно разбиране на основите на нравствения живот. Свети Максим Изповедник казва: „Божията милост към нас е скрита в състраданието ни към ближните.“ Така нашата надежда за спасение чрез Божията милост се крие в отношенията ни с хората. Задавайки въпроса „Кой е моят ближен?“, законникът е очаквал да чуе типичен иудейски отговор: някой от същия народ; или някой от същата вяра; или някой от същия клан – вашето семейство и приятели. Но в отговор той чува притча, която завършва с въпрос, отправен към него самия: „Кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“ (Лука 10:36).
Нека се замислим още веднъж върху въпроса на Господ към законника. В самото начало на диалога им законникът пита Христос: „Кой е моят ближен?“ И накрая Христос, задавайки този въпрос, показва: не мисли кой е за тебе ближен, а помисли как може ти да станеш на някого ближен. Не трябва да се отдаваш на размисли кой е мой ближен или кой е мой приятел, а по-скоро устрой живота си така, че да се запиташ: „Какво съм сторил за някого, за да бъда негов ближен и приятел?“ Човешката природа е такава, че винаги сме свикнали повече да взимаме, отколкото да даваме. Другите са ни длъжни, задължени са ни. Но Христовото учение ни преобразява коренно и ни заповядва: живей така, че да станеш за другите ближен, брат, приятел.
Нека обърнем внимание, братя и сестри, на отговора на законника. Разбира се, законникът е разбрал както значението на притчата, така и въпроса: „Кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“ (Лука 10:36). Но лицемерието на законниците и фарисеите им пречи да приемат християнското учение, защото това би изисквало пълно преобразяване, което те не желаели. Това е видно от един на пръв поглед незначителен детайл. По-логично би било да се отговори на въпроса на Господа кратко: „самарянинът“. Но да се каже, че самарянинът е ближен, е неприемливо за законника. Той избягва директния отговор, казвайки: „Онзи, който му стори милост“ (Лука 10:37). Което по същество е вярно. Но лицемерието му пречи да каже, че именно самарянинът е този, който е проявил милост.
Братя и сестри, ние живеем в други времена, в друга култура, но и ние имаме свое законничество. И свои собствени самаряни. И въпросът: „Кой е моят ближен?“ може да се чуе много, много често в църковните среди. Затова притчата за добрия самарянин е притча и за нас. Напомняне за нас, християните, че не трябва да делим хората на ближни или не-ближни, а по-скоро трябва да направим така, че хората да ни възприемат като свой ближен. Свети Исидор Пелусиот наставлява: „Смятай за ближен преди всичко, този, който се нуждае и без да те повика, му се притечи на помощ.“ Това се постига само по пътя на добротата, милостта, състраданието или дори обикновената човечност. Ако аз съм добър и милостив, тогава човек, дори и да не възприема моята вяра, моите възгледи, все пак ще види моето добро отношение към него и ще започне да ме възприема като свой ближен. Християнинът не трябва да пита: „Кой е моят ближен?“ Християнинът трябва да живее по такъв начин, че да го възприемат като свой ближен. Амин!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев