Сърдечно поздравявам всички с големия празник Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Този празник е установен в чест на първото чудо на Божията майка. Дете, бебе, е било донесено в Йерусалимския храм, както било обичайно в благочестивите семейства по онова време, но тогава се е случило нещо, което е изумило всички. Това малко човече, Младенецът Мария, е започнало да се изкачва по стъпалата на Храма сама. Археолозите са реконструирали Йерусалимския храм и е видно, че основата му е била направена от огромни камъни – вероятно високи около метър и може да си представите как малката Мария се е въздигала по тези камъни и се е възкачвала, без ничия помощ!
Това било първото чудо на Божията Майка, свидетелстващо, че този Младенец е Божията избраница, която идва да се срещне с Бога, преодолявайки законите на физическото битие. А нали именно е трябвало да извърши Божията Майка – да надмогне всички закони на физическото естество и да роди Господа и Спасителя, своя Син и нашия Бог. И предчувствие за чудото, което Божията Майка ще извърши, се разкрило в чудотворното изкачване на Младенеца Мария по огромните каменни блокове в храма Господен.
Всичко, за което се разказва в Свещеното Предание, има пряк исторически смисъл и ние говорихме за него: това е чудотворното изкачване на Божията Майка в Йерусалимския храм. Но описаното има и духовно значение, което не се ограничава до констатация на исторически факт, а има значение за делото на човешкото спасение. И така, какво значение има за нас събитието на чудотворното възкачване на Божията Майка в Храма Господен? Много значимо. В края на краищата, всеки от нас се изкачва по стъпала, само че тези стъпала не са направени от гранит или друг камък – те са препятствия в живота ни по пътя към Бога и са не по-малко предизвикателни от тези, които трябваше да преодолеем, докато се изкачвахме към Йерусалимския храм, а може би дори повече. И колко много неща по житейския път ни разсейват от това изкачване, отклоняват съзнанието ни, създават приоритети, които напълно замъгляват нашето движение към Бога!
Всичко, за което се разказва в Свещеното Предание, има пряк исторически смисъл и вече го споменахме: чудотворното възлизане на Божията Майка в Йерусалимския храм. Но описаното има и духовен смисъл, който не се ограничава с констатиране на историческия факт, но има значение за делото на човешкото спасение. И така, какво значение има за нас събитието на чудотворното възлизане на Божията Майка в храма Господен? Много голямо. Нали всеки от нас се изкачва по стъпала, само че тези стъпала не са направени от гранит или друг камък – те са препятствия в живота ни по пътя към Бога, а те не са по-малки от тези, които трябвало да се преодолеят, изкачвайки се в йерусалимския храм, а, може би, дори и повече. И колко много неща по житейския път ни отвличат от това възхождане, отклоняват съзнанието ни, създават някакви приоритети, които напълно замъгляват движението ни към Бога!
Знаем, че огромен брой хора не могат да издържат на всички тези изпитания и не ходят на църква. За някои е трудно – дори за кръстените – да станат в неделя сутрин и да отидат на църква, за да се помолят. Трудно е да вършим добри дела, към които ви призовава Господ. Трудно е да не осъждаме другите, о, колко е трудно! Да не злословим е още по-трудно. Колко е трудно да живеем според Божиите заповеди, много трудно! А ако не живеем според Божиите заповеди, но осъзнаваме, че вършим лоши неща, тогава не винаги имаме сили да спрем, да преосмислим живота си и да кажем: „Е, стига! Добре, бях глупак в младостта си, но младостта свърши.“ В зрелите си години ми се е случвало какво ли не, но сега е време да се стегна, да започна да се изкачвам по стъпалата към Бога, да изпълня живота си с добри дела, без да ги отлагам за по-късно или да ги оставям на второ място, защото вярата без дела е мъртва (Иак. 2:26) и участта ни след смъртта ще се определи от добрите ни дела. В края на краищата, Господ е казал така: не чрез философски възгледи, не чрез ниво на образование и култура, със сигурност не чрез социално положение, а чрез нашите добри дела. Помогнал ли си на някого, подкрепил ли го, споделил ли си скръбта му, дал ли си нещо от себе си, за да помогнеш на другия? Струва ни се, че това са най-прости, елементарни неща, но те формират това, което ще стане за нас самите ценен багаж, когато започнем да се изкачваме по стъпалата – стъпала, непознати за нас – към Божия Престол.
А нали всичко това ще стане и от това събитие ни дели малко време. Седемдесет години, или осемдесет, ако имаме сили (вж. Пс. 89:10) – а колко е това? Миг! Миг преди вечността. Това означава, че земният ни живот е практически астрономически миг, а всичко останало е другият живот. Но Господ ни дава този миг, за да можем да се подготвим за този живот, за да можем да укрепим вярата си – вярата в Него като Творец на света, Промислител и наш Спасител; за да можем да чуем Неговото слово, Неговото Евангелие, Неговите заповеди и накрая да ги включим в нашия мироглед, и не само, но и в практическия си живот. За да стане вършенето на добри дела толкова обичайно, както и това да се грижим за себе си, да създаваме някакъв комфорт в живота и да правим нещо приятно и полезно за себе си. Ето колко приятно и полезно би трябвало да бъде за нас да вършим добри дела, защото вярата без дела е мъртва.
Ето какво означава за нас изкачването на Пресвета Богородица по тези огромни стъпала. Тя преодоля това невероятно препятствие за един младенец чрез Своята воля, Своето благочестие, Своя копнеж по Бога. Тя имаше за цел да дойде в Божия храм и Тя осъществи тази цел още в ранна детска възраст и беше удостоена да стане Майка в плът на нашия Господ и Спасител.
Нека Господ ни помага да се поучим от тези светли, живи и силни възпоменания за случилото се с Господа и Спасителя по време на Неговия земен живот, да се назидаваме от тези спомени и, в съответствие с нашата вяра и това, което знаем за Господа и Спасителя и Неговата Пречиста Майка, да устроим живота си, стремейки се да изкачваме трудните стъпала на живота си, с ясна и твърда цел, единствено правилната и спасителна. Нали, единственото, заради което трябва да живеем е вървим към Бога, преодолявайки всички трудности и препятствия по житейския си път.
Пречистата и благословена Царица Небесна простира Своя Покров над нас, грешните хора. Тя предстои пред Своя Син и нашия Бог в молитва за нас – вярваме, че и за нашето Отечество и нашия народ. И ние, особено на празници, посветени на Пресвета Богородица, трябва особено усърдно да се молим на Царицата Небесна за спасението на душите ни, за насочване на нашия житейски път, за нашето Отечество, за нашата Църква и за всички, които често се обръщат към нас за молитва към Господа. Нека Покровът на Пречистата Царица Небесна почива върху всички нас. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев