Скъпи братя и сестри, сърдечно ви поздравявам със светлите дни на Рождество Христово. Много радостно е, че ние с вас се срещаме под сводовете на храма в тези дни; че сърцата ни зоват да се молим; да прекараме времето заедно, в християнската общност, защото тук е мястото на светостта.
Какво може да бъде свято в християнската общност, когато ние всички сме различни по характер, понякога се обиждаме един друг, понякога сами се обиждаме на нещо? Но, въпреки това, ако сравним общността и света, то в общността мястото е свято, защото тук ние се опитваме да се изправляваме, ние се опитваме да бъдем по-добри и благодатта на Светия Дух, която присъства тук, ни изправлява в църковните тайнства. Тук ние просим за помощи в нашето изправление и Господ ни чува, отговаря ни и ни дава Своята милост във вид на любов, във вид на утеха, във вид на този Образ, който ни показва идеала, към който трябва да се стремим в своето изменение (и външно, и вътрешно), за това, щото нашата цел – да бъдем в Царството Небесно – да бъде постигната от нас.
Със самото Си Рождение Господ ни показва основата на Своето Учение. Струва ни се, че Той толкова много е говорил и проповядвал, но основата, сърцевината на Неговата проповед е това, че Той дошъл в света от любов към нас. В тишина, кротост и смирение е дошъл при нас Царят на мира, Създателят, Самият Бог.
И ние с вас, преди всичко, трябва в своя живот да заложим на фундамента на смирението и кротостта, и вече върху тяхната основа да строим всички свои други постижения.
Днес също така се празнува паметта на апостола първомъченик архидякон Стефан, който е за нас пример на същата тази кротост. Дякон на християнската Църква той със смирение приел всичко, което било отредено за него от Господа, а именно мъченическа смърт: бил убит с камъни.
Всички сме чели в Деянията на светите апостоли как той искрено е проповядвал Христос; как е убеждавал хората да изберат правилната вяра и ги е предупреждавал за грешките в тълкуването на тяхната вяра. Желанието му да обясни на хората смисъла на своята вяра, желанието му хората да се присъединят към тази спасителна вяра и да не извършват грях, са били продиктувани от вътрешното му християнско чувство, чувство за смирение, кротост и желание да подражава на Христос.
През тези светли дни и ние трябва да бъдем истински християни. Разбира се, ние се радваме на празника, но тази радост не трябва да бъде безразсъдна и необуздана – тя трябва да бъде духовна. Радостта не трябва да бъде предизвикана от вкусната, изобилна храна – трябва да се радваме духом, да благодарим на Господа, да Му се молим и да се радваме взаимно с добри дела, срещи и празнични песни.
Надявам се тези дни да бъдат наистина свети.
Нека Господ ви благослови.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев