В името на Отца, Сина и Светия Дух!
Представете си тази сцена: Спасителят на света, Бог, слязъл от небето, въплътил се от Пресвета Дева Мария. Той се родил в пещера, където безсловесните животни се криели от бурята. На Бог, Божият Син, му бил отказан дори най-елементарен човешки подслон.
Как Го посрещнало човечеството? Вече били разкрити Божествените признаци, че се родил не обикновен човек, а Божият Син. Това бил засвидетелствано от влъхвите, водени от звезда от далечна Персия до родното място на Спасителя. Те Му донесли дарове, достойни за цар: злато, тамян и смирна. Небожителите свидетелствали в Рождественската нощ – над мястото, където пастирите пасели овцете си, небесен хор пеел: „Слава във висините на Бога, и на земята мир между човеците, благоволение“.
Влъхвите разказали на Ирод, който тогава царувал в Юдея, че се е родил Цар. Мислейки, че се е родил земен цар, който ще заеме трона му, Ирод лукаво казал на влъхвите: „Идете и се поклонете, но на връщане непременно се отбийте при мен. Посочете ми мястото, където се е родил Той, за да мога и аз да отида да се поклоня на Богомладенеца.“ Но Бог посочил на влъхвите друг път, като им открил, че не трябва да отиват при Ирод и да му казват за родното място, защото той има зли намерения. Затова те тръгнали от Витлеем към дома си по друг път. Глас Божи казал на стареца Йосиф, заповядвайки му да вземе Младенеца и да избяга в Египет, защото Ирод замислял убийството Му.
И отново, представете си сцената: Божията Майка, млада девойка, но вече майка, узнала за намерението на Ирод. Тя още не се налюбувала на Богомладенеца, а вече Го грози смърт. Какво било състоянието на майчиното сърце? Лесно е да чуем в наши дни: „Вземи младенеца и бягай в Египет“ - в нашата епоха на автомобили и добри пътища. Познавам и Египет, и Палестина и мога да си представя какво е било. Отново осел – ако такъв се намери – отново изтощително пътуване през скали и през безводната пустиня. Отново студ и глад. Това пътуване продължило седмици.
Така човечеството приело Божия Син.
Но зверствата на Ирод нямали край. Недочакал влъхвите, той осъзнал, че са го измамили. Той бил управник и имал войници, които изпратил да убият всички младенци под три години. Ужасяваща сцена. Децата са дар Божи. Според преданието, до 20 000 младенци са били избити. Представете си омразата към Бога, към Иисус Христос, нали Него Го търсели! Надявали се, че Той ще бъде сред тези 20 000. Но Бог Отец Го извел, защото времето на Неговите страдания още не било настъпило. Той ще приеме кръста и още по-жестока смърт, но не в този момент.
Когато се замислите за това, ви идва на ум мисълта: „Има ли граница на човешката жестокост?“ Ние, разбира се, се възмущаваме и казваме: „Как биха могли тези изверги сторят това? Това са невинни деца! Ние никога не бихме направили подобно нещо.“ Да се върнем към нас. Знаете ли колко аборта са извършени през последната година? Няма Ирод, няма воини, които биха убивали. А кои са убийците? Майките, често със съгласието на бащите си. Казваме: „Къде е Бог? Защо сме подложени на такива нещастия?“ И какво заслужаваме? Животните не се отнасят с малките си така, както ние. Светът, за съжаление, не се променя към по-добро. И ние, които се наричаме православни, допускаме подобни злодеяния.
И днес, докато празнуваме Рождество Христово, си спомняме за ужасното събитие - избиването на витлеемските младенци. Сега трябва да прочетем книгата на живота си. Две хиляди години по-късно, когато знаем всичко за Бога, чули сме за Неговите заповеди, ние живеем, забравяйки защо Христос се е родил и е умрял. Затова тихата радост от Рождество Христово, скръбта и възмущението от зверствата на Ирод трябва да се пренесат в наше време. Да, трябва да се радваме, че Спасителят се е родил заради нас. Но трябва да скърбим и за собствените си неправди, за детеубийството, за беззаконията.
Това не означава, че трябва да униваме. Пътят към избавлението от това бреме е чрез молитва, покаяние и добри дела. И по Божията милост постепенно ще придобием душевен мир. Нека напомнянето за страданията на витлеемските деца ни служи като предпазване от безумни постъпки в нашия живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев