Православните християни през цялото време празнуват. Трудно е, разбира се, да се схване това. Но така Господ ни подготвя за факта, че животът в Небесното Царство вероятно ще бъде непрестанен празник.
Представям си какво би било, ако хората тук започнат да живеят само с добри мисли и чувства. Отиваш в магазина - всички ти се усмихват, всички са благоразположени към теб. Попиташ нещо - веднага се опитват да ти помогнат, да ти отговорят. И се озоваваш в свят, където всички са добри с теб и ти си добър с всички, където всички са красиви, където няма грях. Представете си какъв райски живот би могъл да настъпи на тази земя! „Жалко е, но то само ми се е присънило“, както се пее в една песен.
Разбира се, има малки периоди от време, когато внезапно се събуждаме от греха и чувстваме, че Бог е навсякъде, във всички, че животът ни е в Божиите ръце... И усещаме една такава вътрешна свобода!
Днес честваме паметта на Свети Василий Велики. Колко важно е било по негово време Църквата да бъде изведена от катакомбите! По време на гоненията ранните християни са се крилеи в катакомбите, за да отслужват Божествена литургия. И са били убивани там. Те са знаели в какво се забъркват. И ето Църквата била призната. Светият равноапостолен император Константин Велики ѝ дал свобода. Християните излизат от своите убежища и се сблъскват с езическия свят с неговата изтънчена философия, с неговите мъдреци, с неговите многовековни културни постижения... И в тези условия Църквата е трябвало да се утвърди. Нужно било да се родят такива светители като Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст и много други свети отци, които да издигнат Църквата на ново ниво. Хората са идвали в храма, когато там служел свети Василий Велики и казвали, че не знаят къде се намират - на небето или на земята. Там всичко е било подчинено на красотата. И в това, разбира се, е било действието на Светия Дух. И в това е бил Христос.
Христос Младенецът е доведен от родителите Си в храма, за да се извърши обреда на обрязването, предписан от старозаветния закон. Какво смирение, изключително смирение от страна на Господа! Той не се противопоставял на установленията на старозаветната Църква. Той е дошъл да я обнови и одухотвори. Но човекът не е бил готов за това. Човекът се е привързал към буквата, към земните си представи за истина и авторитет. Всички тези понятия са били смесени. По принцип същото се случва и днес, когато хората казват: „Каква Църква? Вижте този свещеник!“ Но какво общо има тук свещеникът? Свещеникът ще отговаря сам за себе си. А вие ще отговаряте за себе си. Вие сте дошли в храма – при Христос. Вие сте дошли тук, за да започнете нов живот. Той започва в храма, по време на богослужение, когато ви връхлитат разни мисли и не можете да постоите на службата и да съучаствате в Божествената литургия...
Толкова удивително е това изключително смирение, което Господ проявява! Всичко е заради това да можем да се издигнем над плътта и кръвта, да се издигнем над човешките понятия, над законите на този свят и да кажем, като апостолът: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филип. 4:13).
Ние трябва напълно да отдадем своя живот в ръцете на Христа, да се подчиним на Бога, да не забравяме, че в този свят ние не можем да сторим нещо добро и да бъдем щастливи без Бога. Само в Христа! И затова: „които са сели със сълзи, ще жънат с радост“ (Пс. 125:5). Да не се боим, когато плачем, когато ни е болно, когато нещо ни заплашва. Ние знаем, че все едно Христос е пред нас. И каквито и да сме, ние сме Му нужни. Той ни обича и винаги ще ни обича!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев