Днес Евангелието донесе до нас гласа на Иисус Христос: „Вие сте светлината на света“. Христос нарича така Своите ученици, подтиквайки ни да се замислим: светим ли ние с Неговата светлина? Уви, от мен излиза не светлина, а само изпарения, сажди и дим. И погледът се насочва към тези, които обичали Христа и били верни до смърт. Те и сега стоят пред Престола на Светата Троица, озарени от вечната светлина. Днес ние почитаме паметта на светителите Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст. През януари ние празнувахме паметта на всеки от тях. На 1 януари възпоменахме Василий Велики. На 25 януари почетохме паметта на Григорий Богослов. На 27 януари прославихме пренасянето на мощите на Йоан Златоуст. В тези дни ние отслужиме богослужение за всеки от светителете по отделно. Днес сме се събрали да се помолим заедно на всичките трима светители.
Този празник е установен във връзка със спорове, възникнали в Църквата. Едни считали за най-достоен Василий Велики, други отдавали първенството на славата на Григорий Богослов. Трети възвеличавали по-горе от всички Йоан Златоуст. Тези спорове заплашвали с църковен раздор и всичките трима светители се явили на патриарха на Константинопол в дивно видение и казали, че разгорелите се спорове са ги натъжили. „Ние всички пребиваваме в равна слава у Бога. И така, заповядай да се учреди общ ден на нашата памет, за да се прекрати раздорът“. Така в 11 век бил установен сегашният празник.
Всеки от светителите получил от Бога благодатни дарове, които се разкрили благодарение на личните подвизи, особеностите на призванието и стеклата се съдба, но всички заедно ги свързва общото служение и любовта към Бога.
Свети Василий Велики бил предимно църковен администратор. Налагало му се да противостои на насилието на арианите. Тази ерес споделял императорът и поддържали градските власти. Много мъжество, мъдрост и търпение се изисквали от светителя, за да отстоява православното вероучение, храмовете и паството. Свети Василий противопоставил на ереста православното богословие. Запазили се негови беседи с тълкувание на Свещеното Писание. С Божия помощ светителят съумял да изпълни своето служение. Светителят съставил устави за монасите и за миряните. Неговите канонически правила до наши дни определят църковната практика.
Свети Григорий Църквата нарича „Богослов“. Само трима учители на Църквата са се удостоили с това име. Апостол Йоан, свети Григорий и Симеон Нови. Свети Григорий бил наречен богослов, защото в неговите трудове ясно са изложени тайните на православната вяра, които Бог му открил в богословски съзерцания. Мнозина смятат, че богословието е суха теоретическа наука, но творенията на свети Григорий предават съзерцанието и откровението с думи, изпълнени с поетическа красота и духовна сила. Освен с богословски и философски дарования Бог надарил свети Григорий с поетически дар. Светителят оставил триста стихотворения, изразяващи неговото лично отношение към Христос.
Свети Йоан бил предимно пастир. Той се грижел за спасението на своите духовни овци, които Бог му поверил. Неговото сърце било отворено за духовните му чада. Той се грижел за духовната им съдба и за земните им нужди. В Константинопол той организирал производство, за да обезпечи нуждаещите се с работа и жилище. Свети Йоан непрестанно проповядвал Евангелието. Неговите думи прониквали дълбоко в човешките сърца и ги преобразявали с действието на Светия Дух. За своята творческа проповед светителят получил прозвището Златоуст.
Макар животът и съдбата на тримата светители да били различни, те имат сходство в любовта и верността към Бога. Те били светилници, запалени от Божествения огън, и много хора възпламенили със светлината на Христовата любов. „Огън дойдох да туря на земята – казал Христос - и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лк. 12:49). Христос говори за огъня на живото богообщение. Светителите сами живеели в общение с Христос и умеели да привеждат своите духовни чада към живот в Бога. Те носели светлината Христова, „просвещаваща всеки човек“. Тази светлина и досега не е загаснала. Тя ни свети, събрали се в храма да ги почитаме в денят на молитвена памет. Тя продължава свети, озарявайки душите на идващите към светливата, за да видят и нашите добри дела и да прославят нашия небесен Отец.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев