В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес нашата Православна Църква извършва помен за всички преди векове починали в благочестие и права вяра християни, и особено се моли да тези от тях, които са загинали от внезапна смърт. Възпоменавайки тези, които вече са се пресели във вечността, ние винаги размишляваме въру това, че и ние всички тук сме странници и пришълци. Както е невъзможно за пътника, установил се в страноприемницата, да не излезе от нея и на моряка завинаги да остане на кораба, така и за нас е невъзможно вечно да пребиваваме в този земен живот. Нашите дни препускат и с всяка година сякаш стават по-кратки, като че ли потокът на времето се ускорява. Нашият земен живот преминава като сън, като миг, и все по-бързо и по-бързо се приближава неизбежният край. Мисълта за края на земния живот доставя радост на всички светии, на всички праведници, които очакват покой от своите трудове и скърби. Те имат чиста съвест и могат да кажат с апостол Павел: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка. Желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро“.
И обратното, мисълта за смъртта силно натъжава тези, които не се грижат за чистотата на живота и нехаят за своето спасение. В часа на кончината тях силно ги мъчи разкаянието за тяхното нерадение и нехайство, и мъчителността на това разкаяние превишава дори самият страх от смъртта. За всички християни свършека на земния път е някакъв изпит за целия изживян живот и раждане за вечността. Затова и трябва да ценим живота си и винаги да благодарим за него на Господа. Нужно е всячески да скъпим времето, дадено ни от Бога за подготовка за бъдещия живот. В този кратък земен живот може да успеем да сторим много добри неща, да се потрудим за вечното спасение не само за себе си, но и за всички хора, живи и умрели.
В книга Премъдрост на Иисуса, сина Сирахов, е написано: „… и умрелите не лишавай от милости“. Тази милост преди всичко е молитвата за тях, особено споменаването на литургия. Покойниците чакат от нас милости Ако починалият е бил грешник, тогава, споменавайки го, ние ще изпълним дълга на любовта, а ако той е бил праведник, тогава нашата молитва ще го подтикне да се моли за нас. Господ ни е оставил тук на земята за известно време, та починалите, благодарение на нашите молитви, да могат да се избавят от вечните мъки, и ние, благодарение на техните молитви, да можем да получим спасение. Всички ние знаем, като от евангелската притча за богаташа и Лазар, не само умрелите праведници, но и въобще всички покойници помнят своите събратя, живеещи на земята, и се молят за тях.
Затова нека усърдно се молим на Господа за нашите починали близки, и заедно с молитвата нека принасяме за тях още и милостиня. Милостинята, раздавана на бедните, се приема от Самия Господ и Спасител, и бедните винаги ще възнасят молитви за този, в памет на когото те са получили подаяние. Но най-важното и най-силно средство за облекчаване участта на починалите – това е принасянето на безкръвна жертва за упокоение на техните души.
Свети Кирил Йерусалимски казва: „Преголяма ще бъде ползата за душите, за които се принася молитва, докато се принася светата и страшна жертва.“ В този момент самият Господ Иисус Христос в пречистите Тайни на Своето Тяло и Кръв се принася като жертва за всички и с кръвта Си ходатайства пред Своя Отец за прошка на греховете на починалите. Частици, извадени от просфората на Проскомидията, се потапят в Светата Чаша, след като хората са се причастили, и се измиват с кръвта Христова. В същото време душите на онези, за които се изваждат тези частици, се измиват със същата тази пречиста кръв“.
Молейки се днес за починалите, правейки милостиня за тях, за да им бъдат простени всичките грехове и да им бъде разчистен пътят да преминат от мрачното подземие в светлите обители на Небесния Отец, нека помислим и за собствената си смърт, подготвяйки се за нея, за да не преминем в следващия живот, обвързани с каквито и да било грехове, и да не се озовем там на мястото за мъчения, но във всички скърби и изпитания, да запазим мъжество и радост. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев