В името на Отца и Сина и Светия Дух! В Свещеното Писание, в книгата на пророк Авакум, се срещат следните думи: „Застанах на стражата си и, стоейки на кулата, наблюдавах, за да узная, какво Господ ще ми каже“ (Ав. 2:1). И може да се каже, че тези думи не са думи на един пророк, а думи, в които е заключен образът на подвижника и въобще на всеки християнин, който стои на стража на своето сърце. И Великият пост – това е именно времето, в което Църквата ни призовава, вдъхновява да застанем на стража на своите сърца, та никакви нечисти, недостойни, лукави помисли да не го изпълват и да не заслоняват Бога от нас. А също и в Свещеното Писание, в книга Откровение има такива думи: „Ето, стоя пред вратата и хлопам“ (Откр. 3:20).
Господ чука на вратата на сърцата ни. Той чука винаги, но понякога, в суматохата на ежедневието, в страховете и, може би, и в греховете, не успяваме да чуем гласа Му и да се отзовем на това почукване. И така, Великият пост, духовната пролет, е много подходящо време, когато цялата структура на християнския църковен живот ни предразполага към послушание към Бога, към желанието да чуем гласа Му, към желанието да отворим сърцата си за Него, да Го приемем, да Го поканим в живота си. Всеки от нас се изправя пред свои собствени предизвикателства. Но само с Христос можем да извървим този път; само в Него намираме подкрепа, само в Него намираме утеха, само с Него имаме радост. И ако е така, ако сме отворени за Бога и Го поканим в живота си, тогава с Него няма от какво да се страхуваме; можем да преодолеем всичко.
През първите четири дни на Великия пост, както е известно, по време на Великото повечерие се чете канона на св. Андрей Критски. Това е величествено произведение на византийската химнография, в което Свещеното Писание оживява пред нас в този уникален смисъл, че всичко случило се някога с библейските праведници – с хора, които са живели в епохата на Ветхия и Новия Завети, с тези, които вярвали в Бога, проявявали вярност към Него, а понякога, може би, обратното, невярност, които са се борили, молили, очаквали спасение и Божията милост, – всичко това има непосредствено отношение към нашия живот. Във всички тези действащи лица от Великия канон, в библейските образи, ние можем да разпознаем себе си – както в минути на послушание и верност към Бога, така и в моменти на неверност към Него, на бягство от Него, на затварянето на сърцето си пред Него. Всичко, за което говори Свещеното Писание не е за отдавна отминали събития, а за това, което се случва и в нашия живот сега, и към нас се обръща Господ, и ние сме призовани да чуем Неговата воля, Неговото Слово и да Го последваме, разкрили своето сърце в послушание към Него. И затова авторът на този канон, св. Андрей Критски, ни призовава да подражаваме на праведниците, които са проявили вярност към Бога, и обратно, да избягваме примерите на неправедните, неверните и грешните, за които също се говори в Светото писание. Не можем ли да разпознаем грешниците в себе си? Можем, но за тази цел ни е даден периодът на покаяние от Великия пост. В края на краищата, покаянието, според Йоан Лествичник, е обновление на нашето кръщение. Имаме възможността да се преродим, обновим и очистим – това е толкова необходимо за всеки от нас – и да продължим пътя си в послушание на Божията воля, в следване на Неговото слово, в стремежа си да чуем гласа Му в сърцата си, Неговата воля за всеки от нас и да живеем според това слово, въплъщавайки Неговата воля в живота си – това е съдбата на всеки човек. И Великият пост е време, когато Църквата ни напомня за това отново и отново, с още по-голяма убеденост, наистина улеснявайки пътя ни. Понеже и целият литургичен ред, и домашната молитва, и насочеността към Свещеното Писание, и покаянието, и вършенето на добри дела – всичко, което съставлява същността на Великия пост – са призвани да премахнат всички прегради, да премахнат всичко, което ни пречи да усетим Божието присъствие в живота си. А Той винаги е близо до нас, според Своето сигурно обещание: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20). И така, нека се стремим да премахнем всички прегради, да премахнем всичко, което заглушава гласа Му, да чуем гласа Му, да осъзнаем и почувстваме, че Той е тук и сега с нас, че е в нашия живот и в сърцата ни, Той е не само Царят на света, но и Царят на нашите сърца. И след като сме усетили и чули това, нека Го следваме не само по време на Великия пост, но и през целия си живот. И ние, следвайки Божията воля, да се стремим заедно с Него към вечността, към възкресението, към вечния живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев