Денят, в който се отбелязва паметта на светите четиридесет мъченици е един от празниците, които, въпреки великопостното време, внасят своя оттенък на тържество и озаряват с радост покайните дни на Светата Четиридесетница. Толкова велик бил подвигът на светите мъченици...
За нас е много важно, полезно и благодатно да празнуваме паметта на светите мъченици и да възпоменаваме техния подвиг. Свети Василий Велики в своето слово привежда няколко причини за това. Първата причина е тази, че въздаваната на мъчениците чест възхожда към Бога и показва нашето благоговейно отношение къмв Този, Който ги е укрепил за подвиг. Втората - тази, че прославяйки мъчениците, ние имаме възможност да следваме техния пример. По молитвите на светиите, укрепявани от Божествената благодат, и ние ще можем да постъпим като тях при сходни обстоятелства. Трето, свети Василий Велики съветва: „Искрено облажавайте претърпелите мъчения, за да можете и вие да станете мъченици по собствен избор и без гонения, без огън, без бичове да бъдете удостоени със същите награди като тях.“ Това е може би най-удивителното нещо! Като почитаме светците, ние, без мъчения, ставаме съпричастни на техния подвиг.
Светите четиридесет мъченици пострадали в арменска Севастия, в покрайнините на Римската империя, по време на най-жестоките гонения на християните. Те произхождали от различни краища, получили различно възпитание и били различни по характер. Като личности те били напълно различни и по човешки, освен воинското звание и служба, нищо не ги свързвало. Но духовно, в Христос, те били единни и единодушно понесли подвига на мъченичеството. Стоейки в ледените води на езеро в лютия студ, те не само доблестно и смело понасяли мъченията си, но и се радвали, предвкусвайки бъдещите блага в Небесното Царство. Божието Царство вече било в сърцата им.
Всеки може да почерпи това, което му е необходимо, от разказа за светите четиридесет мъченици. Това включва непоколебимата вяра на тези светци – все още много млади, воини – и техния стремеж към Небесното царство; тяхната вярност към Христос; тяхната смелост, основана на упованието в Бога, това, че не се надявали на себе си и тяхното смирение; и тяхната гореща молитва; и търпение; и постоянството в подвига; и духовната любов и единство. Светците могат да ни научат на всичко това, ако се обърнем към тях с молитва и, доколкото е възможно, им подражаваме.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев