В днешното евангелско четиво чухме следните думи на Иисуса Христа: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мк. 8: 34).
Как да ги разбираме?
Преподобни Антоний Велики известен аскет от четвърти век и основател на отшелническото монашество разбрал така думите за следването на Христос: не може той вместо да следва Христос да ходи само на литургия, и отишъл в манастир, посветил себе си на Бога. Това е радикално изпълнение на призива на Господа, на което са способни малцина.
Други не искат да следват Христос и нямат представа за кръста. Но това не означава, че нямат такъв.
А трети – това сме ние с вас. Бихме искали да следваме Христос и дори правим някакви крачки, но нашата природа ни дърпа назад, отклонява ни от пътя.
„Който иска да върви след Мене, да се отрече от себе си“.
За да разберем правилно тези думи нужно е да ги прочетем в контекста.
Малко преди този откъс Иисус казал, че ще Му се наложи да пострада, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Апостол Петър Му възразява: „Това няма да се случи“. Но Христос казал: „Махни се от Мене сатана“.
И по-нататък се привеждат думите за кръста.
Следователно, отричането от себе си е като смърт за повечето хора, тъй като ние сме деветдесет процента съставени от това, което трябва да бъде отхвърлено: егоизъм, гордост, злоба, завист и много други. И кой би искал да се самоумъртви?
Но другаде Господ казва: „Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ Всеки има кръст, но когато човек е решил да следва Христос, носейки своя кръст, това е по-лесно, отколкото да го влачи, без да разбира смисъла на случващото се.
Да вземем кръста означава да казваме „не“ на себе си всеки ден, когато искаме да навредиш на някого, за да се издигнем на по-висока позиция. Да казваме „не“, когато вътре в нас зрее отмъщение за болката или обидата, които са ни нанесли. Да казваме „не“, когато се гневим и сме раздразнени на децата, родителите и близките си.
Да вземем кръста си означава да казваме „да“, когато се появи желание да помогнем на някого. Да казваме „да“, ако се появи мисъл да дойдем в храма или да се помолим у дома. Да казваме „да“, когато вместо да отговаряме на злото със зло, ние отговаряме с добро.
Когато „да“ и „не“ бъдат у нас на своите места, тогава и нашето кръстоносене ще се увенчае с лично възкресение и Пасха Небесна.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев