В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри, в това особено за всеки християнин време на Страстната седмица, ние извършихме чинопоследованието на дванадесетте Евангелия. Ние молитвено и духовно съпреживяхме това събитие, за което днес скърбим с целия видим и невидим свят: как нашият Господ Иисус Христос, Който не беше сторил никакво зло, беше предаден, разтерзан и разпнат на кръста. Ние, разбира се, потръпваме при такъв спомен за човешка злоба, човешка неблагодарност. И заедно с един от разбойниците, разпнати с Господа – благоразумния разбойник – възгласяме: „Спомни си за нас, Господи, когато дойдеш в Царството Си.“ Разбира се, ние осъзнаваме, че нашият Господ Иисус Христос принесел тази Жертва за нашите грехове. Господ благоволил да снизходи към човешкия род, не само като се въплъти и се съедини с нашата грешна човешка природа, но дори и да отдаде Себе Си. Но Той дори не осъдил онези, които Го разпнали, а, висейки на Кръста, казвал: „Отче, прости им, защото те не знаят какво правят.“ Така и ние, скъпи братя и сестри, чувайки тези думи от Спасителя, Който страдал за нас, че Той не ни осъжда, а ни прощава, ние трябва да се съразпънем с Христа. Сърцата ни трябва да бъдат изпълнени с благодарност към Господа за Неговата голяма милост към нас, за това, че Господ, без да се гнуси от нас, ни дава възможност да бъдем с Него. Но за да съвъзкръснем с Христос и да бъдем в Неговото Небесно Царство, трябва да се съразпънем с Него. А да се съразпънем трябва тогава, когато носим житейския си кръст без оплакване, без да търсим оправдания, че има хора, които сякаш ни пречат да живеем, или без да се позоваваме на обстоятелствата, казвайки, че нашият кръст не по силите ни. Всичко това разкрива нашето маловерие и непостоянство. Същото непостоянство, което проявявали и древните иудеи по времето на нашия Господ Иисус Христос. При влизането Му в Йерусалим те всички викали: „Благословен е Идващият в името Господне! Осанна в ъв висините!. А само четири дни по-късно, същите хора викат: „Разпни, разпни Го!“. Всяко християнско сърце не може спокойно да слуша тези викове, да вижда тази злоба, неблагодарност и маловерие у хората. В този ден ние особено съпреживяваме с Господа, молим Го да простил нашите прегрешения. Благодарим на Господа за Неговата Жертва, която Той принесъл заради нас и нашето спасение. Утре ще погребваме Неговото пречисто Тяло, ще се докосваме до Плащаницата, по време на вечерното богослужение ще извършим кръстен ход, символизиращ полагането в гроба на Спасителя, и, отново и отново целувайки Светата Плащаница, раните на нашия Господ Иисус Христос, да Го молим да прошка.
Когато дойдат изпитания за вярата ни, когато дойдат болести, скърби, изкушения и човешки нападки, ние трябва веднага да си спомним, че ако Господ, невинен и безгрешен, е изтърпял всичко, което Го е сполетяло, заради нашето спасение, ние трябва да изтърпим всичко в този живот, без да роптаем против Господа, без да изискваме избавление от изкушенията, а просейки само сили в носенето на житейския си кръст, заедно с благоразумния разбойник, да се молим: „Спомни си за нас, Господи, в Твоето Царство“. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев