Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, това не е приказка с добър край, това е реалност на борбата, борбата на живота със смъртта, борбата на светлината с тъмнината. И ние трябва да разберем, че където светлината е най-ярка, сенките са по-дълбоки. Там съпротивата срещу тази светлина е по-голяма. И така, когато Възкръсналият Христос влиза в този свят, Той не само утешава верните, но и изобличава мъртвите по душа. Светлината на възкресението не само ни радва, но и ни разделя. Но в същото време тя отваря сърцето: тези, които имат вяра, се радват и ликуват, докато тези, които таят злоба и омраза, са изпълнени със завист.
Свети Йоан Златоуст обяснява, че Христовата светлина не е виновна, че слепите си остават слепи, виновни са самите очи, кщоито желаят да виждат. Не се ли отнасят за нас тези думи? Желаем ли да видим светлината на Христовата истина, светлината на Христовото Възкресение? В тези дни всеки от нас би могъл да намери за себе си отговор на този въпрос.
Апостолите, изпълнени със силата на Възкресението, вече не не бояли нито от тъмници, н от заплахи. Те, като светилници в нощта, започнали с дръзновение и любов да благовестят за Възкръсналия Христос. И хората чули тяхната проповед и ги последвали. Ние чуваме как хиляди изповядват Христа и взимат решение. Станало страшно за тези, които се отличавали само с външна праведност. Иначе защо се надигнали първосвещениците, книжниците и фарисеите? Те просто видели, че тяхната власт, техните почести, техните надменни титли са нищо пред живата сила на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос.
Завистта, това е една от най-древните болести на човечеството, Тя е завладявала сърцата им, фактически ги е оковала. И всички онези, които се страхуват да загубят силата си, влиянието си, обичайния си начин на живот, се бунтуват срещу самия факт на възкресението, срещу самия наш Господ Исус Христос. Те предпочитат да хвърлят човек в тъмница, отколкото да признаят, че Бог е жив и действа.
За човека е свойствено съмнението, както и стремежа да установи истината. Апостол Тома, когото възпоменаваме днес, олицетворява човешката склонност към съмнение.
На всеки е позната фразата: „човек няма да повярва, докато сам не провери“. Смисълът й е в това, че човек няма да повярва в достоверността и правдивостта на някаква информации, докато не се убеди лично, не провери фактите самостоятелно. То ест, преди да приеме нещо за истина, нужен е личен опит. И Бог прекрасно разбира това. Той разбира какво важно място по въпроса на вярата се отрежда на личния опит. Ето защо Той показва на съмняващия се Тома Своите рани. Та той не просто да повярва, а да произнесе най-великото изповедание: „Господ мой и Бог мой!“
Личното докосване до раните на Христос символизира не само прехода от съмнение към вяра, но и прехода към непоклатима вяра. Това за пореден път потвърждава, че вярата на всеки човек зависи от личния му опит и неговите срещи с Бога. Образът на Тома е близък до много хора, не само защото ни напомня за самите нас, но и защото ни учи на честност и искреност – всичко това, без което духовното търсене е безсмислено. Той ни напомня също, че вярата и съмнението могат не само да съществуват едновременно, но и да допринасят за духовен растеж.
За съжаление, много хора все още не могат да проумеят, че Христос е техният Спасител, че Той възкръсна, за да не може никой от тях никога повече да каже, че Бог е далеч. Той, въпреки всичко, влиза през затворените врати на сърцата ни и произнася: „Мир вам!“ Но дали всички Го чуват? Днес този въпрос звучи и за нас! Какво правим със светлината на Възкресението? Радваме ли се, когато видим тази светлина в друг, или завиждаме как Бог действа в живота на някой друг? Христовата Пасха ще ни помогне да намерим отговори на тези въпроси и ще се превърне в поредното изпитание на нашата вяра. Готови ли сме да приемем Възкресението като начин на живот, като победа на любовта над злобата и страха, светлината над тъмнината, благодарността над завистта?
Томина неделя има отношение към нас. За това как самият Господ идва при онези, които се съмняват, за да укрепи вярата им. Той идва при онези, чиито сърца са заключени в тъмницата на страха. Той влиза тук, за да ни освободи от този страх и да ни подари светлина и радост. Нека укрепваме във вярата, за да се освободим от тъмницата на унинието, страха, завистта и съмнението. За да можем, следвайки Тома, да кажем, обръщайки се към Христос: „Господ мой и Бог мой!“
Превод: Иконом Йоан Карамихалев