В името на Отца, Сина и Светия Дух!
Днес честваме Неделята на самарянката. Светото Евангелие разказва как Господ, минавайки покрай град Сихар, спрял на един кладенец. Учениците отишли в най-близкия град, за да купят храна, и Спасителят останал сам. Една жена дошла до този кладенец и Спасителят започнал разговор с нея (Виж Йоан 4:5-42).
Евангелието не споменава името на тази жена, но Светото Предание го е запазило за нас; на гръцки е Фотина, т. е. - Светлана. Срещата ѝ с Господа ѝ дала светлина и тя станала проповедник на истинската Светлина и претърпяла мъченическа смърт.[
Обмислете внимателно думите на Евангелието. Защо самарянката дошла на кладенеца? Странен въпрос. Да си налее вода, разбира се. Тя идвала всеки ден и тогава един ден срещнала Спасителя и говорила с Него. И започнала да говори с Него така, както понякога говорим с непознат. Нужно било да имаш много чувствително, внимателно сърце, за да видиш Господа, докато вършиш нещо обичайно, ежедневно.
Това е пример за нас колко подготвени трябва да бъдат сърцата ни, за да чуем и изслушаме Господа.
Спасителят завързал със самарянката най-обикновен разговор. Господ я помолил да му даде да пие вода, а тя се удивила: „Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?“ Защото иудеите нямали сношение със самаряните. И Христос започнал да й говори за живата вода. Но тя не разбрала думите Му и тогава Спасителят казал: „Доведи мъжа си“. – „Аз нямам мъж“.
И от този момент започва съвсем друг разговор. „Да, действително, ти каза истината, защото този човек, с когото живееш, не ти е мъж“. Разбрала, че пред нея не стои обикновен човек, а пророк, тя говори вече не за водата, не за кладенеца, тя задава съвсем други въпроси и пита къде и как да се покланяме на Бога така, че Той да приеме това поклонение? „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме“. Видял, че сърцето й е готово, Господ казва: „Повярвай ми ще настане време и вече е настанало, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят“.
И самарянката не можела да не сподели тази радост, радостта от истината, и се затичала към града, за да могат хората, може би водени отчасти от любопитство, а отчасти от убедени от нея, да дойдат при Христос. След няколко дни те вече казвали: „Сега и ние вярваме, не само защото ни беше казано, но сега сами видяхме, сами чухме.“
Такава е евангелската история за самарянката.
И какъв нравствен урок можем да извлечем от този евангелски откъс? Зад най-обикновеното дело ние трябва да бъдем отворени да приемем Христос. И за да бъде чута нашата вяра, нашата история за Христос от другите хора, ние самите трябва, преди всичко, да повярваме и да отворим сърцата си.
Господ очаква този благоприятен момент, когато можем да застанем в истина пред Бога, когато можем да отворим сърцата си. Именно там, в дълбините на сърцето, се извършва поклонението на Отца в дух и истина. И ние трябва да се стремим да очистим сърцата си, да ги отворим пред Бога и да застанем в истина пред Него.
Авва Доротей пише, че има три вида лъжи: когато човек лъже мислено, другата, когато лъже с думи и третата, когато лъже с живота си. Трябва да се постараем нашият живот да бъде чист, да бъде светъл, та, видели Бога, да можем да предадем Неговата светлина на другите, и, виждайки нашия живот в Христа, другите хора да повярват хи да не се отвръщат от Бога. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев