Беседвайки с учениците Си за причината за вродения недъг на слепеца, нашият Господ Иисус Христос отговорил на апостолите, че „нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“ (Ин. 9:3). Какво представляват делата Божии? Отговор на дадения въпрос ние намираме в друго място от Свещеното Писание. Делата Божии – това е проявата у хората на вярата в Твореца, в Този, Когото Той е пратил. Ако говорим за телесната слепота, тогава, навярно, е необходимо да се замислим също и за духовната слепота.
Често хората се раждат и растат духовно незрящи, възпитават се така, че техните духовни очи не могат да се развиват или съвсем отсъстват. Те си остават лишени от зрение, чувства и нищо не различават в духовната сфера. А за да постигнеш Бога, да повярваш в Него, за да добиеш представа за Господа, необходимо е не само с ума или със сърцето, но и с духовните очи да съзреш Господа. Става дума за тайнствено, удивително събитие в духовния живот на човека.
На света има голямо количество хора, имащи дълбоки знания за вярата, които са прочели Ветхия Завет, Корана и други книги, представляващ една или друга религиозна ценност. Такива хора са способни да разсъждават на различни религиозни теми, обаче Бога виждат малцина! Когато пък човек види Бога, тогава напълно променя своя живот. Той става друг. Целият живот на евангелския слепец по рождения, неговият вроден недъг, били подчинени на една голяма цел - делата Божии да се явят върху него (Ин. 9:3). И ето Христос плюл на земята, сътворил кал от същата тази земя, от която бил създаден човека, помазал му очите и казал: „иди се умий в къпалнята Силоам“ (Ин. 9:7). Названието на тази къпалня означава „пратен“.
Кой бил „пратеният“? Слепецът или, може би, самият Христос, Когото Бог пратил, за да даде или да укрепи в хората вярата в това, че Той може да върши такива велики дела? Смисълът на живота на слепородения се заключавал в това посредством своя тежък недъг да помогне на Господа да сътвори това чудо и сам да придобие вяра в Спасителя. Неординарността на личността на евангелския слепец е очевидна. Ние виждаме това от по-нататъшното повествование, нали той започнал на равни нога да полемизира с фарисеите. От това, което той им отговарял станало ясно, че тяхната система от възгледи и представи е суетна и недалновидна. Като не намерили достойни аргументи, фарисеите просто изгонили слепородения от синагогата.
Тогава Христос отново пристъпил към изгонения и попитал: „ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него? Христос пък отговорил: „и видял си Го, и, Който говори с тебе, Той е“ (Ин. 9:35-37). Какво означава тези думи на Спасителя, скъпи братя и сестри?
Това означава, че слепороденият видял Христа още тогава, когато нямал зрение. Той видял нашия Господ Иисус Христос с духовните си очи. С това, скъпи братя и сестри, евангелският слепец застава пред на с като пример на духовна зоркост и проницателност, а също така на твърда вяра. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев