Скъпи братя и сестри! Всичко, което имаме в този живот, го имаме благодарение на някого. Децата ни също ще имат това, което им оставим. Всеки възрастен трябва да се замисли: „Какво ще оставя на децата си?“ И не става въпрос за богатство и хубава къща, придобити с упорит труд и мъка – това може да бъде пропиляно и загубено. Изключително важно е да предадем на децата непоклатимите неща, които ще им помогнат да запазят истинската си цялост. Без запазване на традиционните ценности нищо добро няма да остане в човека. И отново, във всеки един момент храмовете могат да бъдат превърнати в хамбари, клубове или да бъдат разрушени...
Трябва да предаваме истинските ценности на подрастващото поколение не само с думи, но и с пример. Ако кажем на децата си: „Молете се на Бога“, но самите ние не се молим нито сутрин, нито вечер, те ще възприемат тази лъжа като истина. Затова е важно да имаме в себе си духовна основа, която да предадем на потомците си. В крайна сметка, ако нямаме нищо, нямаме да можем и какво да споделим.
Нека да ценим всичко, което нашите благочестиви предци са ни оставили. Всички те са преживели много по-трудни времена, но са останали верни на Бога и родината си. Те са ни предали най-важното си наследство – нашата вяра. Вярата в Бога е връзката на творението – тоест на нас – с Твореца. И когато в нашия живот връзката ни с Небесния Отец укрепва и възраства, тогава и ние самите, и нашите близки неволно ще почувстваме това и ще се утешим.
Когато хората идвали, например, при преподобни Серафим Саровски, те усещали
около него Божията благодат. Или, когато отиваме при добър, порядъчен човек, живеещ свят живот, той ни обгръща с голяма благодат.
Днес е празникът на Светия Дух, и без благодатта на Светия Дух ние не можем да живеем. Нали сам по себе си човек е немощен, но когато Господ го докосне, тогава дори най-болният или престарял може да стори това, което не ще смогне да направи най-здравият и силен човек.
Нека Божията благодат бъде пребивава с всички вас! Нека верността към нашата вяра и нашите национални и религиозни традиции живее в сърцата ни. Нека нашите деца също така с радост да идват в Божия храм, както и ние. Нека Бог даде един ден, когато самите те станат баби и дядовци, да кажат на внуците си: „Кръстен съм в тази църква като бебе“, „Баба ми ме водеше тук да се моля.“ В това е силната духовна връзка и самата традиция, която е позволила на толкова много хора, включително и на нас, да оцелеят.
Весел празник на всички! Всичко най-хубаво!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев