„Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:18).
Няма по-дълбока рана и по-силна болка от раната и болката на родители, загубили своето дете. До вчера то, пълно с живот и енергия, е било край вас. В много отношения децата са отражение на своите родители. Техните радости и скърби са наши радости и скърби. И ето сега, навярно ви се струва, че вашето дете е отнесло със себе си в гроба и вашия живот. Пред родителите, застигнати от такава беда, стои нелеката задача ‒ преживели всичко това, да не загубят смисъла на живота, да не загубят душевното си и физическо здраве, да не изпаднат в отчаяние и ропот срещу Бога.
Знам че, думите са безсилни да ви дадат някаква утеха. Съболезнованията не могат да изместят болката ви, но казват, че споделената болка е смалена болка. Ние, християните, все пак имаме някаква надежда, че смъртта не е предел на битието, че раздялата с нашите близки покойници е само временна, че един ден ще бъдем заедно с тях.
Бог да ви обдари с много сила, за да надмогнете скръбта от тежката загуба, която ви е сполетяла.