В името на Отца, Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри! Днес, първата неделя след Петдесетница, Светата Православна Църква почита всички светци, прославили Бога чрез живота и делата си. Ако погледнем църковния календар, виждаме, че почти всеки ден се отбелязва паметта на един, няколко или дори много светци. Обширна литература е посветена на описанието на техния живот и дела, например многотомните Минеи на свети Димитрий Ростовски. Има много светци, но не всички са известни. Календарът и житията на светците споменават само канонизираните от Църквата. Но не всички светци са канонизирани. Много от тях са вършили подвизите си тайно и имената им са известни само на Бога. Затова Църквата е установила ден за възпоменание на всички светии, както канонизирани, така и неизвестни.
Какви хора са светците и защо Църквата почита паметта им? Не бива да мислим за светците като за безгрешни хора, като за ангели. Никой човек не е без грях. Самата човешка природа е покварена от греха. И светците не са изключение. Един от разбойниците, разпнати с Христос, очевидно е бил голям грешник, осъден на такава ужасна смърт за престъпленията си. Но дори и при тези обстоятелства той не се отчаял; повярвал в Господ Иисус Христос, разкаял се за греховете си и Го изповядал като Бог: „А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!“ (Лука 23:41-42). „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43) - отговорил му Иисус. Така големият грешник, разбойникът, само защото е проявил покаяние и любов към Бога при такива ужасни обстоятелства, е първият от всички хора, влезли в рая.
Именно пламенната им любов към Бога отличава светците. Тази любов се изразява по един или друг начин в служението на Бога и, както вече казахме, винаги е съпроводена с жертвоготовност. Почитайки паметта на светците, Църквата ни призовава да им подражаваме и да служим на Бога, доколкото това е по силите ни.
Светостта не се постига без благодатта на Светия Дух. Затова Църквата установява празника на всички светии малко след празника на Слизането на Светия Дух.
Светостта е идеалът на живота за християнина. Колко различно е това от все по-разпространените тенденции към удоволствия, наслади, хедонизъм, основани на принципа „да се вземе всичко от живота“. Тези тенденции водят света към това да се превърне в Содом и Гомор, чиято съдба е добре известна. Църквата се съпротивлява на това с каквото може. И ние, като верни деца на Светата Православна Църква, можем и трябва да допринесем за тази съпротива, разчитайки на примера и молитвите на Вси светии. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев