В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Прочетеният откъс от Евангелието от Матея разказва за това как Господ Иисус Христос наситил пет хиляди човека. Всичките четирима евангелиста свидетелстват за това чудо (Мат. 14:14-23; Мк. 6:34-46; Лк. 9:11-17; Ин. 6:3-15).
Нравственото съдържание на този евангелско повествование е разказ за любовта. За любовта на Спасителя към хората. На Господа не му е все едно, че хората, които Го следват, са гладни. И това разкрива Христос като Учител, обичащ Своите ученици. А не като фарисеите и садукеите, които никога не биха си задали въпроса гладни ли са или не тези, които са дошли при тях.
Важно е да обърнем внимание на такава подробност като молитвата. Казано е, че Христос „като взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа“ (Мат. 14:19). Думите „погледна към небето, благослови“ трябва да се разбират не просто като някакъв мълчалив жест, но като съвършена молитва. Свети Йоан Златоуст, обяснявайки тези стихове пише, че Господ ни дава пример да не вкусваме преди да се помолим и благословим храната, която ние дадена от Бога.
Природата на човек се разкрива в консумацията на храна. Той може да бъде алчен и придирчив. Може да не показва уважение към самата храна, към тези, които са я приготвили, или към тези, които споделят храната с него. Молитвата преди хранене обаче ни учи на нравствено отношение към самата храна, към нейната консумация, към тези, които са я приготвили, и към тези, които споделят трапезата с нас.
Спасителят казва за Себе Си: „Аз съм хлябът на живота“ (Йоан 6:48). Безусловно, тези гладни пет хиляди души не са схванали веднага духовния смисъл на тяхното насищане, но Господ постепенно предоставя символи на бъдещите Тайнства и най-вече на Тайнството Евхаристия. Този, който е нахранил множеството с обикновен хляб, ще даде на вярващите в Него Хляба на живота, който е Самият Той. И ако този хляб просто засища, тогава Хлябът на живота – Неговата плът – дава духовно насищане и преобразяване на целия човек.
Чували сме, че от малко количество хляб са били нахранени огромен брой хора и дори е останало нещо. Така е и в Евхаристията, където Господ дава Своята Плът и Кръв под формата на хляб и вино и голямо множество хора се насищат с тази храна на безсмъртието. Изобилието от останала храна (Матей 14:20) показва, че благодатта, която Христос има, винаги се дава в изобилие. И както тази телесна храна остава, така и Божествената храна, лекарството от греха, Светата Евхаристия, винаги ще се преподнася в изобилие на онези, които пристъпват към нея.
За да бъдем достойни обаче за Хляба на живота, първо трябва да се научим да приемаме дори най-обикновената, ежедневна храна с благодарност.
Скъпи братя и сестри! По християнския път има много и различни изкушения. Убеден съм, че едно от най-силните и коварни изкушения е да не се научим да бъдем християни в прости, ежедневни, битови ситуации. Колко често ние, църковните хора, си мислим, че истинското християнство се състои в това да станеш мъченик или изповедник, отшелник или затворник, а каква святост може да има в ежедневието? Но с такива мисли, които със сигурност са неправилни, ние преместваме идеала за християнския живот някъде далеч от нас географски, хронологично и ситуационно. Самите ние си мислим: ето някога по-късно, в такава ситуация и при такива обстоятелства, ще мога да се проявя като истински християнин. А сега, днес, ето този момент и в тази ситуация, ние трябва да направим най-доброто, което можем, така да се каже, в рамките на силите си, или, както обичаме да казваме, „по снизхождение“. Но нима е толкова просто да бъдеш добродетелен християнин в ежедневието? Нима това не изисква ли постоянно духовно усилие, търпение и благоразумие?
Всеки ден ние се обръщаме към Бога с думите: „Отче наш... дай ни днес нашия насъщен хляб“. Не казваме: „Дай ни по-късно“ или „Дай ни някой ден“, а казваме „днес“, което означава сега, днес, в този ден. В тази молитва ние се молим за хляба като храна и за Хляба на живота като духовна храна. Ако казваме на Господа: „Дай ни сега“, тогава не трябва ли да осъзнаем и че животът ни, като благодарност към Бога, трябва да бъде праведен също сега, в този ден.
Добродетелта се ражда и трябва да се развива във всеки момент от живота ни, във всяка ситуация. Човек, който проявява най-лошите черти от природата си, когато консумира проста храна, не може да бъде достоен да се причастява с евхаристийния хляб. Невъзможно е човек, който не се е научил да казва „благодаря“ на тези, които са с него всеки ден – у дома, на работа, в обкръжението му – да се научи да благодари на Бога. И е невъзможно някой, който не се е научил на търпение и кротост в ежедневното си общуване, да ги прояви в дни на изпитания.
Голямата добродетел възраства от малката, а големите подвизи израстват от малките, ежедневни проявления на християнски живот. Да бъдем праведни християни всеки ден, във всяка ситуация, във всяка среда, с всеки човек – това е идеалът на християнския живот, който трябва да осъществим.
Нека благодарим на Господ, Който е любящ и милостив, Който ни осигурява ежедневна храна за тялото и духа, въпреки че ние полагаме толкова малко усилия да се научим да бъдем Негови последователи не само по име, но и в живота. Амин!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев