Днес светата Църква почита един от най-големите Божии угодници – светия великомъченик и целител Пантелеймон, живял в края на III – началото на IV век. По призвание Пантелеймон бил лекар и изцелявал мнозина в името Христово. В него се изпълнили думите на апостол Павел: „Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява“ (Филип. 4:13). Ако човек се надява на своите сили – той е безсилен, а когато той поради своята немощ се осланя на волята Божия – силата Божия в човешката немощ се проявява. Жреците и магьосници се възмущавали, че няма такава болест, която Пантелеймон да не може да излекува, и започнали да го клеветят на императора, че той практикува магьосничество, на което светият лекар отговорил, че върши своята лечебна дейност в името на нашия Господ Иисус Христос. Светите отци учат, че човек, който непрестанно призовава Бога и пребивава в молитва, получава от Господа велика милост и, ако той проси от Небесния Отец в името на Неговия Син – Спасителя на света, без Когото никой не може да се спаси, – неговата молитва винаги ще бъде чута и този човек ще преуспява във всичко, защото Господ е приел плът, за да лекува нашите немощи, недъзи и да ни направи чада Божии. Силата на свети великомъченик Пантелеймон, а също на другите големи светии като великомъчениците Варвара и Екатерина, Георгий Победоносец и Димитрий Мироточиви се заключавала в прозоваване на името Христово. По време на гоненията на Църква техните подвизи и страдания станали свидетелство за вярата Христова и няма по-добра проповед от примера за истински християнски живот. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев