В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Господ, извършвайки Своите чудеса по време на земния Си живот, не е сътворил нито едно чудо просто така. Всяко от Христовите чудеса има смисъл, много смисли. Например, когато Господ умножава хляба в пустинята, Той не само насища гладните, но и напомня на всички нас, че всяка храна идва от Него и че Той е Подателят на всяко добро. Когато Господ изцелява болните, Той не само помага на тези хора, но и ни напомня, че Господ е в състояние да изцелява нашите болести, както физически, така и духовни. И така е с всяко чудо на нашия Господ Иисус Христос.
Днес честваме Преображение Господне, защото всяко църковно възпоменание не е просто спомен за определено събитие, а духовно приобщаване към него. И днес ние се приобщаваме към Преображението Господне – към това чудо, което Господ е извършил малко преди Своите страдания Си. Какъв е смисълът на това чудо? Светите отци ни казват, че същото преображение очаква всеки човек в Небесното Царство, който, разбира се, е достоен за него. Господ говори за това и в Евангелието. В една от Своите притчи Той ясно заявява: праведните ще блеснат като слънце в Царството на Небесния Отец (вж. Мат. 13:43). Като просиял на Тавор, Господ ни показва нашата цел, показва ни как и ние трябва да засияем в Царството Небесно във вечния живот.
Но какво е необходимо за това? Какво е необходимо, за да постигнем преображение по подобие на Христа? От Евангелието знаем, че Господ се е преобразил, докато се е молил. Ясно е, че самият Господ не е имал нужда от молитва и всеки път, когато се моли, ни дава пример. И ето едно ясно указание: за да постигнем преображение, да постигнем вечен живот, да бъдем осветени от Христос, ние трябва да се молим. Бихме могли да говорим дълго за молитвата, за тази добродетел, но засега бих искал да обърна внимание на един момент, свързан с молитвата.
Знаем, че много светци (и това често се среща в житията на светците) са преживели подобни преображения в живота си. Мнозина са виждали светци в неописуема светлина, просияли по някакъв особен начин, виждали са ги да се молят във въздуха и т. н. Нещо повече, подобни случаи се отнасят не само за древните светци, но и за хората, които са живели буквално в наше време. И много често подобни случаи на преображения са се случвали по време на обществено богослужение, не просто по време на молитва, а по време на богослужение в храма. И това ни напомня за важността на общоцърковната молитва, колко е важно не просто да се обръщаме към Бога, както знаем, но и да се молим заедно с Църквата по време на богослужение. Светите отци дори казват и посочват, че едно-единствено „Господи, помилуй“, казано в църква, струва повече от цял Псалтир, прочетен у дома, или други дълги, обширни молитви. Защото, когато се молим в храма, молитвата се въднася общо, а Господ е казал: „Дето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Когато се молим в църква, ние се учим не само да общуваме с Бога, но и да обичаме ближните си. Всички знаем колко важна е тази добродетел, когато има много хора наоколо.
От църковното богослужение можем също така да се научим на цялостен християнски живот: в храма слушаме тълкувания на Свещеното Писание, житията на светците и нравствени поучения. Ако се вслушваме внимателно в службата, само това ще ни е достатъчно, за да ни научи на християнския живот, за да се преобразим, за да постигнем тази неизразима светлина, това единство с Бога. Изключително важно е да обръщаме голямо внимание на всичко, което се случва по време на службата. Често, когато идваме на църква, срещаме много познати, близки хора, които обичаме и познаваме, и ни се искаме да поговорим, да споделим новини – всичко това е прекрасно. Но дълбочината на текстовете, които чуваме по време на службата, е несравнимо по-голяма от всички наши човешки думи или човешко общуване. И ако се потопим в думите на службата и се помолим внимателно, докато сме в църквата, тогава ще получим огромна полза и ще се приближим до точно това Преображение, което Господ ни е показал днес и което Той очаква от всеки от нас.
В днешно време имаме всички възможности да отделим на богослужението дължимото внимание. Преди да дойдем в храма, можем да прочетем текстовете, които ще бъдат четени и изпети по време на богослужението – всички те са достъпни и се намират в интернет. Можем да прочетем тълкуванията им и по такъв начин напълно да се потопим, да вникнем в това, което се случва по време на богослужението. Ако направим това, богослужението ще бъде много по-дълбоко и разбираемо за нас.
Нерядко след няколко години посещаване в храма на човек да му дотегне, защото му се струва, че всичко в храма е едно и също. И често това се случва именно защото не отделяме дължимото внимание на случващото се в храма, не се стараем да вникнем в богослужението. Ако непрекъснато се потапяме в него, никога няма да ни стане скучно. И тези дълбини, които се разкриват пред нас, ще бъдат толкова интересни и завладяващи, че църковният живот ще бъде за нас постоянно откритие. Нека се стараем така и да правим. Нека се стремим да обръщаме голямо внимание на богослужението, с какви молитви ни призовава да се молим Църквата, и тогава, ако Бог е дал, ще се приближим до Господа. Ще се приближим до това преображение, което Господ е обещал на всички, които постигнат Неговия вечен живот; ще се приближим до вечния живот, до спасението, до Небесното Царство. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев