В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи братя и сестри, днешното Евангелие ни разказва за това как Спасителят изцелил бесноватия юноша. Когато Господ бил на планината Тавор с трима избрани ученици, един баща довел болния си, обладан от бесове син при апостолите, които останали в подножието на планината, молейки ги да изгонят беса, но те не успели да го направят. Когато Спасителят слязъл от планината, Той научил от бащата, че синът му, юноша, е бил измъчван от тежки пристъпи на обладаване от бесове още от детството си. Бащата, след като разказал историята на болестта на сина си, паднал на колене пред Господа, надявайки се да се моли за изцеление. Христос, чувайки молбата му, казал: „О, роде неверен и развратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?“ (Мат. 17:17).
Както пишат някои свети отци, Той се обръща не към хората, а към бесовете, които поробват човешката воля със страсти и измъчват нещастните хора с неверие и различни физически и духовни пороци. Самият баща на бесноватия юноша е нямал вяра, защото отначало се е обърнал към апостолите, а след това към Спасителя, ей така, без доверие. Господ видял липсата на вяра у бащата и се обърнал към него с думите: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми“ (Мк. 9:23-24). Именно тази отчаяна молитва на вяра, изригваща от дълбините на душата на бащата, дала възможност на Иисус да извърши чудото на изгонването на беса. Момчето било изцелено, бащата бил доволен, хората се разотишли и когато се върнали у дома, учениците попитали Спасителя защо не могли да изгонят демона, на което Иисус им отговорил: „поради вашето неверие“, добавяйки, че този вид, тоест бесовете, се изгонват чрез молитва и пост.
Братя и сестри, нека се опитаме да размишляваме върху това, което Спасителят иска да ни предаде чрез чутото от нас евангелско четиво. Господ ни дава урок за това каква колосална сила и духовна енергия притежава вярата и, обратно, каква негативна, умъртвяваща и разрушителна енергия има неверието. То потиска всичко добро в душата на човека, дотолкова, че дори самите апостоли, светците и Господ понякога не са в състояние да помогнат на онези, които просят без вяра. Следователно, от степента на нашата вяра, доверие и вярност към Господа зависи дали нашите молитви и молби ще бъдат чути. Затова на детето, което силно боледува, могат да помогнат родителите или близките, когато те имат вяра, а ако направят дори малка жертва на Бога – пост и молитва, съчетани със сърдечно разкаяние и смирение – Господ няма да остави молбата им без отговор.
Но е важно да помним, че само живата, изпълнена с благодат вяра на сърцето е истинска, а не мъртвата, разсъдъчна вяра. Светите отци, и по-специално св. Григорий Синаит, ни напомнят за това: „За спасението би била достатъчна само едната вяра, изпълнена с благодат, проявяваща се духом в изпълнението на заповедите, стига да я ценим, жива и действени в Христа..., но сега невежеството е научило благочестивите хора на словесна вяра, мъртва и безчувствена, а не на благодатна вяра“. Тези думи на св. Григорий означават, че вярата е жива, когато следваме Христос, изпълнявайки на дело Божествените заповеди, когато заради Христос се отричаме от себе си, от своите искания и желания и живеем изцяло за Бога и в Бога, уповавайки се на Него. Мъртвата вяра, напротив, само красиво говори и обсъжда Бога, дори и правилно, но няма живот или дела в Христос и не изпълнява Неговите заповеди. Молитвата или молбата на такава вяра няма да бъде чута от Бога. Затова Господ се обръща към апостолите и към нас, казвайки, че ако имаме жива вяра, „колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно“ (срв. Мат. 17:20).
Синапеното зърно е Христос, който чрез вярата в Него се е сее в сърцата ни от Духа и постепенно расте там, доколкото Го следваме и изпълняваме Неговите заповеди. Крайният резултат от това малко зърно на вярата е това, което апостол Павел е постигнал, когато е писал: „Вече не аз живея, а Христос живее в мен“ (Гал. 2:20). А за Христос нищо не е невъзможно; ако пожелае, може да извърши всяко чудо чрез нас за Божия слава, дори да премести планина, както са направили някои свети мъже.
На нас, вярващите в Христос, не са ни необходими чудеса и знамения, за да затвърдят вярата ни, защото самият Господ не е правил нищо на показ. Най-голямото чудо се случва, когато чрез сърдечна вяра успеем да преместим планините на своите страсти, егоизъм и пороци. В крайна сметка страстите и греховните навици, които обичаме, са планини, които закриват Слънцето на Истината – Христос – и скриват лъчите на Божествената светлина.
Припомняйки си днешното чудо на изцелението на бесноватия юноша, ние се докосваме до реалността на другия свят, духовния свят, скрит от физическите ни очи. Много от нас са виждали и чували със собствените си очи и уши как се мъчат и страдат хора, обладани от тъмната сила. Малцина са тези, които видимо са обладани от бесове, но многобройни са обладаните от страсти. Нравствената бесноватост е характерна за съвременното човечество, което се е отделило от своя Създател, Небесния Отец, и живее без Бога. Нравствената бесноватост се проявява тогава, когато сме привлечени от някаква страст и не можем да ѝ противостоим; ние ставаме, така да се каже, в безволеви роби на сладостта на любимия ни грях.
Господ е наясно с духовната война, която дяволът води срещу нас, за да погуби душите ни, ето защо Христос ни дава на нас, Своите ученици, оръжието на вярата, подсилено от подвига на поста и молитвата. Често сме атакувани от греховни, бесовски мисли и желания, които измъчват душите и телата ни. Именно през тези периоди се нуждаем от жива вяра – упование в Господа Иисуса Христа, съчетано с пост и молитва. Постът и молитвата ни помагат да подчиним плътта на духа и да се настроим на правилната вълна и честота на Бога. Разумният пост и молитва помагат да доведем духа си до състояние на съкрушение и сърдечно смирение, а Господ чува молитвите на смирените и ги избавя от властта на дявола, който ги измъчва.
Скъпи братя и сестри, в нашето духовно странстване към планината Тавор, където се явява Бог, нека вземем за свои спътници живата, действена вяра, пост и молитва, благодарение на които, дай, Боже, и ние да постигнем до съзерцаването на неизразимата красота на Твоето лице и Небесното Царство! Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев