В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В днешното евангелско четиво се съдържа притчата за милостивия цар и неговия коравосърдечен длъжник, която нашият Господ Иисус Христос разказал на Своите ученици, апостолите, а чрез тях и на всички нас – Неговите последователи.
Тази притча се намира в трите синоптични Евангелия и, разбира се, ни е много позната. Свети Теофан Затворник, излагайки мислите си върху тази притча, се възхищава от този най-кратък път към спасението, който Господ е посочил в нея.
В нея се говори за това как трябва да се стараем в сърцата си да заглаждаме греховете на другите и да им прощаваме, и тогава, разбира се, Господ ще ни прости греховете. Но ако не успеем да направим това, тогава, разбира се, не можем да разчитаме на Божието милосърдие.
По-нататък свети Теофан казва, че въпреки това Божия повеля, мнозина от нас не могат да простят дълбоко в сърцата си на онези, които са ни обидили, особено ако обидата е дълбоко вкоренена и остава като белег в сърцата ни. Дори и да сме простили външно, ако в сърцата ни, в мислите ни, обидата остава, Господ няма да ни прости.
Ненапразно Господ в заключение на тази притча, казва, че ако човек прости на обидилия го и на длъжника в сърцето си, прошката му ще бъде приета от Бога. „Тъй и Моят Отец Небесен, казва Христос, ще стори с вас, ако всеки от вас прости от сърце на брата си прегрешенията му“ (Мат. 18:35).
Наистина, в живота си ние всеки ден ставаме длъжници на някого и всеки ден даваме назаем на някого. Това не се отнася за материалните блага, а за духовните. Ако се опитваме да направим нещо добро, да отделим от времето си за някого, да го подкрепяме в трудни ситуации и да му помагаме, тогава, разбира се, той ни става длъжник. По подобен начин някой ни дава назаем, жертвайки нещо всеки ден, но ние дори не забелязваме. Господ вижда сърцата ни и отношенията ни към всички и към всичко. И е изключително важно да разберем това, защото твърде често изграждаме отношенията си с Бога на принципа: „Ти на мен, аз на Теб“. Но тази схема не работи, защото ние със своя човешки ум не можем да разберем и осмислим Божия Промисъл и Божието милосърдие.
В тази притча Господ използва образа на длъжника, защото по онова време в Палестина с длъжника можело да направи всичко, каквото си поискат: да го продадат заедно с децата му в робство, да продадат жена му, да конфискуват имуществото му и напълно да го унищожат. Затова Господ избрал такъв често срещан и ежедневен образ, за да илюстрира ясно как трябва да се отнасяме към околните.
От друга страна, не бива да си позволяваме да изпадаме в дългове, нито духовни, нито материални. Понякога хората си мислят, че другите ще им простят, защото са християни, защото ходят на църква и са длъжни да прощават. И тогава, изпадайки в такава крайност, започват да спекулират с това. Не би трябвало да е така и ние никога не трябва да постъпваме така. Понеже ще отговаряме пред Бога за всичките си дела.
Второ, не трябва да бъдем и злопаметни.
Нека разберем правилно тази притча, да се стараем да бъдем милосърдни и да виждаме собствените си грехове. Ако длъжникът, който е срещнал приятеля си, беше си спомнил как Господ му е простил, той самият щеше да прости на приятеля си. Но той не си спомнил. А ние често забравяме, че Господ прощава греховете ни, които могат да бъдат далеч по-сериозни и ужасни от греховете на другите против нас.
Нека се стремим да се отнасяме подобаващо към околните. Нека нашият Господ Иисус Христос ни помогне в това чрез молитвите на Неговата Пречиста Майка. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев