В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В днешното евангелско четиво (Мат. 19:16-26) се съдържа повествованието за богатия юноша. Някакъв богат младеж пристъпил към Христос и Го пита: „Учителю, какво е нужно да правя, за да се спася?“ Господ му изброил заповедите, на което юношата казал: „Всичко това го върша от младини, аз живея според тези заповеди“. И тогава, знаейки, че юношата е богат, Господ казва: „Ако искаш да бъдеш съвършен - не просто да се спасиш, но да бъдеш съвършен (а това съвършенство имал предвид юношата, когато попитал Спасителя какво трябва да прави), - иди, продай своето имане, раздай всичко на бедните и ела при Мене; и ще имаш сокровище на небето“. И юношата си тръгнал натъжен, разбрал, че не може да се избави от имането си, което навярно е получил от своите състоятелни родители и в което сам, може би, е вложил някакви трудове, за го преумножи. Как да го раздаде на бедните?! И очевидно, той не могъл да разбере докрай нито думите на Спасителя, а още повече и да ги изпълни.
Но тази история за богатия млад мъж не се отнася само за богатите. Богатството е относително понятие. Това, което е богатство за повечето от нас, изобщо не е богатство за богатите, а за свръхбогатите е откровена бедност. Финансовото положение на човек винаги е относително, защото се определя не само от наличието на материални ресурси, но и от много други обстоятелства. И затова понякога е трудно за богатия човек да разбере дали е богат или не, защото съседът от другата страна на оградата живее по-богато; а богатството на съседа може да угнетява човека по-лошо от всяка бедност. Така се оказва, че богатството само по себе си не е гаранция за човешко щастие; затова Господ е казал: „Ако искаш да бъдеш съвършен (тоест не само да намериш спасение, но и да постигнеш големи висоти като личност), тогава, както се отнася и за теб, богат младежо, най-важното е да отидеш и да раздадеш имуществото си; и тогава ще бъдеш съвършен.“
Тази евангелска история разглежда два въпроса, с които хората често се сблъскват. Първо, тя несъмнено, макар и имплицитно, засяга темата за човешкото отношение към живота. Ако човек гледа на света през призмата на постигането на сила и мощ (все пак богатството дава такава сила, а свръхбогатството дава мощ), ако вярва, че истинското щастие се крие в това да бъдеш над другите, да бъдеш не такъв като всички, тогава той никога няма да се откаже от богатството и въобще от всяка възможност да се издигне над околните. И така, с тези думи, в тази евангелска история, Господ осъжда всеки човешки стремеж към власт, ако тази власт не е нищо повече от желанието да бъдеш над и по-силен от другите.
Но в този разказ се крие и нещо друго. Много често човек, който няма това, което желае, завижда на другите. Затова Господ казва: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Небесно.“ „Иглените уши“ са тясната порта за поклонници в йерусалимската стена, през която дори човек едва би могъл да се промъкне, камо ли камила! Този образ бил напълно разбираем за онези, които слушали Спасителя: по-лесно е камила да мине през такава пролука в стената, отколкото богат човек да влезе в Божието царство. Това е преди всичко, защото богатите се поставят над другите и защото възлагат значителна част от упованието си на богатството. Но Господ казва, че богатството е мимолетно; то може да изчезне всеки момент и с какво ще остане човек тогава?
Повечето от нас не са чак толкова богати, но много от нас желаят да бъдат, а съвременната философия на икономическия живот предполага натрупването на богатство. Мнозина вярват, че богатството непременно принася полза и че стремежът към богатство е правилният житейски курс. Може и да е така, ако богатият би могъл направи това, което богатият юноша не сторил. Ако богатият е в състояние да отдаде значителна част от своите средства на нуждаещите се, на страдащите, тогава богатството става оправдано. И човек, който се е научил да дава значителна част от богатството си на нуждаещите се, ще увеличи богатството си, защото Господ ще му помага, стига материалните му ресурси да служат на другите, особено на тези в критични житейски ситуации. Ние знаем, че има такива богати хора, които дават толкова много от богатството си на другите, че здравето и животът им често зависят от това. Нека Бог даде на нашите богати хора, родени в православни страни и по някакъв начин свързани с Църквата, винаги да помнят, че оправданието за богатството тук на земята е, че вече не ти завиждат, че вече не те смятат за враг и че в бъдещия век това богатство може да се обърне в благо, ако тук служи на доброто на другите. Но това не важи само за богатите. Всеки има някакви материални ресурси и дори най-малката милостиня за някой, който отчаяно се нуждае от финансова помощ, може да бъде съизмерима с дара на най-богатия човек. Защото не е от значение количеството помощ, а самият акт на споделяне на ресурсите с другите.
На това ни учи тази история за богатия юноша, който не съумял да се откаже от начина си на живо, от богатството си, за да последва Христос. Юношата повярвал в Господа, защото иначе не би се обърнал към Него. Той искал да Го последва, но основното изискване на Спасителя – да се раздели с имуществото си и да поеме по друг път – се оказало за него неизпълнимо. Още веднъж, превеждайки тази евангелска история на езика на нашето ежедневие, бих искал да подчертая, че не всеки има много средства, но проблемът се крие не толкова в наличието на средства или в тяхното количество, колкото в отношението към тези средства. Ако човек с голяма сума пари не може да помогне на друг, това е пътят към ада и няма какво да се обсъжда. Ако богат човек не вижда страданието на другия и не му помага, тогава това е път, който го отдалечава от Бога, от Христос и от Неговото Царство. Често такива богати хора са обградени от завист и злоба. Такъв човек няма да бъде обграден и тук с уважение, да не говорим за любов, и там го очаква наказание от Господа.
Затова наличието на материални средства е едновременно отговорност за земния отрязък от живот на богатия човек и, разбира се, има отношение към вечния живот. Трудно е за богатия човек да влезе в Царството Божие; по-лесно е за камила да мине през иглени уши. И тъй като материалното благосъстояние расте в много страни, всеки човек, който започва да получава повече средства, отколкото е получавал преди, и повече, отколкото му е необходимо за самия него, трябва да помни тези думи от Евангелието. В крайна сметка най-важното е да се придобие Царството Божие и нека Бог даде на тези, които имат средства, да си спомнят днешното евангелско четиво и да вършат добри дела.
Искам още веднъж да подчертая: това се отнася не само за богатите, но и за всеки един от нас. Всеки е длъжен да помага на другите, които се намират в трудни житейски обстоятелства. Това е Божи завет, това е Божия заповед, това е условието за нашето спасение. На това ни учи днес Светата Църква и нека Бог ни дари всички да се вслушаме в този призив на Църквата, в тези прекрасни, спасителни думи на Божия закон, на Евангелието Христово, за да придобием мир, спокойствие и радост в този живот и Царството Небесно във вечния живот. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев