В името на Отца, Сина и Светия Дух!
Смъртта за Христа не е смърт, а раждане за нов живот. Нека се върнем към историческото събитие, за което току-що чухме в евангелското четиво. Ирод, юдейският цар, известен със своя разврат, стремеж към разкош и жестокосърдие, съжителствал незаконно с жената на брат си. Разбира се, това било нарушение на юдейския закон; всички го знаели, но никой не смеел да говори открито. Само Йоан Кръстител, човекът, който кръстил самия Божи Син, почитан от всички евреи като велик пророк, смело издигнал глас, изобличавайки царя, казвайки му в лицето, че е неприлично да се нарушава законът и да се прелюбодейства.
Ясно е каква е била реакцията на управника. Цар и самодържец, принуден ли бил той да слуша някой, който се осмелява да го изобличи? Гняв кипял в душата му, злобата нараствала. Разбира се, той искал да унищожи Йоан Кръстител, но, както често се случва с подлите хора, той бил, от една страна, изпълнен със зверска омраза към праведника, а от друга – се страхувал. Както е казано, той не посягал на Йоан Кръстител, защото се страхувал от възмущението на народа, който почитащ праведника. И тук отново се проявила неговата измамна природа, нали нито един юдеин не можел да каже, че не вярва в Бога. Те знаели Божиите заповеди, знаели ги - и грубо ги нарушавали. И мразели онези, които призовавали към спазване на закона и ги изобличавали в неправда.
Тогава Ирод устроил пиршество за приближените, както често се случвало. Както обикновено - вино, музика, веселие и танци. А дъщерята на Иродиада танцувала толкова добре, че се харесала толкова много на Ирод, че той обещал да ѝ даде всичко, дори половината царство. Дъщерята отишла да се посъветва с майка си какво да поиска от царя. А майката, очевидна блудница, която мразела Йоан Кръстител, отговорила: „Не ни е нужно половината царство; Ирод вече е в наша власт. Но поискай веднага да отсече главата на Йоан Кръстител и да я донесе тук на поднос.“ Тя предала тази молба на Ирод, който изпаднал в печал и смущение. Явно нещо се било събудило в него, но чувството му за гордост му попречило да откаже на тези две жени. Той изпратил страж в затвора, където било извършено най-голямото злодеяние - главата на Йоан Кръстител била отсечена и внесена в залата...
Защо се отнасяме с такова благоговение към това събитие? Защо Църквата е постановила строг пост на този ден? Понеже Църквата почита своите праведници, своите пророци, своите мъченици. За нас това е, от една страна, напомняне за предаността към Бога, дори до степен да се пожертва животът. А от друга, напомняне за дълбините, до които може да доведе лудостта, особено лудостта на блудството. Колкото и горчив да е, нашият свят е затънал в този ужасен грях. Този грях е проникнал дори в християнските среди и дори не се смята за срамен... Какво се случва с нас? Забравихме Бога, забравихме пътя на бащите си. Губим семейства, губим деца, убиваме ги, докато са още неродени. Този грях не е по-лош от греха на Ирод, и въпреки това се наричаме християни. Ирод, макар и да е убил праведник, не е убил кръвен роднина. А какво правят майка и баща, когато убият собственото си дете, собственото си бебе?
В този паметен ден трябва да помислим как да се избавим от този ужасен порок. Самата Църква ни е показала в заповедите как трябва да живеем, по примерите от житията на праведниците и отците на Църквата. И днес трябва да проумеем, че по-нататък е пропаст, гибел лична и обществена, ако не се вразумим. Отклонението от Божиите норми това не е нищо друго освен вечна гибел и земно неблагополучие. Трябва да говорим гръмко за това, призовавайки към живот по Бога, към живота на нашите предци, и припомняйки си многобройните мъченици и изповедници на 20-ти век, пострадали за Христос. Свети Йоане, Предтеча и Кръстител Христов, който си пострада за правдата и любовта към Христос, моли Бога за нас! Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев