В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В днешното евангелско четиво (Мат. 21:33-42) се съдържат думите: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа“.
Какво е крайъгълен камък? И защо крайъгълният камък е от Господа? В днешно време понятието за крайъгълен камък е изчезнало, защото се издигат стоманобетонни конструкции, а конструкцията се държи благодарение на силата, присъща на самия строителен материал. В древността къщите и храмовете са били строени от камък и за да се държи конструкцията, за да се предотврати срутването на стената и срутването на сградата, е трябвало на определено да бъде положен камък, върху който били насочени всички сили на гравитацията.
Именно за такъв крайъгълен камък говори Господ. Камъкът, който хората отхвърлиха, е точно този крайъгълен камък и той е от Господа. Разбира се, Господ Исус Христос говори за Себе Си, Който е станал този крайъгълен камък, Който удържа света от разпад. Понеже човешкото общество е изпълнено с противоречия – политически, икономически, културни и безброй други. Много е трудно да се държат хората заедно; наистина, трябва да има някакъв крайъгълен камък и хората често си го измислят. Някои казват, че това е икономиката; други вярват, че това е ефективността на политическото управление. Може би и едното и другото е правилно, но се отнася само по отношение към определени ситуации, към конкретно време и конкретни политически условия.
Дали тези думи на Спасителя имат надсветовно, универсално, всеобщо значение? Да, имат. Камъкът, който строителите отхвърлиха, крайъгълният камък, е самият Господ и няма друга сила освен силата Божия, която може да предпази света от разпад, човешките общества от деградация, семействата от разрушение, междуличностните отношения от отслабване и в крайна сметка също от разрушение.
Най-често хората се уповават на технологиите, които са създали, на социалната етика, на политическите концепции. В определени случаи всичко това работи, но не е универсално – работи в една страна, а в друга не. Но Господ предлага наистина универсална сила, която свързва хората и казва: Аз съм този крайъгълен камък.
Наистина, ако хората приемат Божественото водачество или, казано на съвременен език, лидерство, ако ние, гледайки към Господа, следваме Неговия път, тогава Господ става наш крайъгълен камък. Ние Го следваме и Той ни съединява здраво всички, като ключов камък, докато ние – по собствената си воля, чрез нашето неверие, страхливост и, както често казвам, вкаменена безчувственост – не поставим нещо друго на Божието място, нещо, което смятаме за достойно да служи като такъв ключов камък, съединяващ и удържащ ни от разпад.
Действително, хората постоянно измислят подобни градивни елементи, създават политически концепции и икономически схеми, вярвайки, че следването на тези препоръки ще осигури човешка солидарност и единство. Понякога нещата се получават и тези измислени идеологии действат като ключов камък.
Ако думите на Спасителя се приложат към всяка област от човешкия живот, даже най- значителната, тогава ще видим, че нищо не може истински да съединява хората, да обезпечава тяхното единство, така, както силата на Божията благодат.
Това единство се постига вътре в Църквата, но изкушения и съблазни проникват и в Църквата, а ние знаем, че от време на време се появяват разколници и еретици. Най-често тези злоупотреби с богословието и верността на хората към Евангелието съществуват незадълго и след това изчезват, но въпреки това вредят на делото на Църквата. И така, за да запазим единството на Църквата, за да останем верни на Божиите заповеди, трябва да помним, че зданието на нашата общност, нашето единодушие, има в основата си крайъгълния камък – Самия Господ Спасител. И докато това остава така, докато вярваме, че Господ е способен да обединява хората отвъд всичките им различия, докато вярваме, че само Господ е нашата светлина и истина, докато сме уверени, че следването Му, Неговите заповеди, Неговото слово определят истинския път на духовното, или по-скоро, всестранното развитие на човешката личност, ние ще запазим способността, изграждайки живота си върху този крайъгълен камък, наистина да избягваме изкушенията, съблазните и всякакви сътресения, независимо дали в личния, социалния и дори международния живот.
Когато следваме Божието слово, ние избираме най-правилния път в живота си.
Нека Господ ни помогне на всички да следваме пътя, който Той ни е показал. Да вървим с дълбока вяра, с надежда, с упование в Господа. Да вървим, стремейки се всеки ден и час да насочваме пътя си към Небето, към Бога. И нека Господ ни помогне на нас, които сме избрали пътя, хващайки плуга, да не поглеждаме назад, а да вървим напред, към нашия Спасител. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев