Светата Църква отбелязва всемирното Въздвижение на Кръста Господен. Днес ние почитаме Пречистото Дърво, на което Христос е бил разпнат. Заради човека Бог вкусил на Кръста смъртта. Неговата кръстна жертва е велик залог за любовта между Бога и човека. Бог станал човек, за да може човекът да стане Бог, казва свети Атанасий Велики. Тази мисъл на древния богослов най-добре улавя смисъла на днешния празник. Бог, непостижимият Създател на света и човека, се принизява до човешката природа и приема позорна смърт на Кръста. Позорна смърт за юдеите, но за нас чрез Кръста идва спасението; ние се храним през живота си от това Всесвято Дърво на Кръста. Чрез кръста се е осветил целият човешки род и целият свят. Кръстът посрамил юдеите, Кръстът осветил всички с жертвената любов на разпнатия на него Бог Иисус Христос. Бог приел смърт заради нас и по този начин ни избавил от смъртта.
„Словото за кръста за нас, които се спасяваме, е сила Божия“ – тези думи на апостол Павел най-добре отобразяват значението на кръста. В кръста се заключава жертвената любов на Христос. Силата на Божията любов. Всеки, който гледа кръста, се освещава от тази жертвена любов, от любовта, която била заключено в жертвата Христова. Бог толкоз обикна, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот. И тази любов се отобразила в Христовите страдания на кръста. Кръстът ни учи и на жертвеност, на живот според любовта. Кръстът ни е даден като непобедимо оръжие срещу нашите врагове и противници. Като се осеняваме с кръстния знак, ние призоваваме към себе си Божията любов, напомняйки си, че и ние трябва да обичаме ближния си толкова много, че да сме готови да се жертваме за него.
Но, за съжаление, ние виждаме, че съвременният човек е далеч от идеала за жертвоготовност. Егоизмът му го довежда до отчаяние и понякога това отчаяние се проявява в неприемане на близките, в отказ от взаимопомощ. И това се е превърнало в норма: човек не забелязва страданията на близките си, не е готов да се жертва за благополучието на близък човек. Този проблем е предизвикан от повсеместното изкривяване на нравствените идеали, построени върху жертвената любов на Христос. Човечеството, като отхвърля законите на нравствеността, отхвърля и Христос и същевременно се отдръпва от идеала за жертвоготовност и любовта, съдържаща се в него. Любовта се възприема на низше, плътско ниво и нищо повече. Тя е необходима, за да задоволи животинските ни нужди. Но днес можем да минем и без любов.
Ако има егоизъм, подхранван от страст, то това е напълно достатъчно за комфортно съществуване. Крилатата фраза на съвремието е, че човек живее ден за ден и трябва да всичко да опита. Къде има любов тук? Няма я! И не само че я няма, тя се заличава от живота ни завинаги. За да запазим и да с научим на жертвена любов, никога не трябва да забравяме Кръста Господен. Именно това дърво ни напомня за Христовата жертва за целия свят. Трябва правилно да поставим приоритетите си, сравнявайки ги с Христовата жертва, и винаги да помним цената, на която е изкупен човешкият род. С цената на ужасни страдания и мъки на Кръста. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев