В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, животът е така устроен, че ако си поставим цел, ще я постигнем. Християнството е тази цел. Нашата цел е да бъдем с Христос, да бъдем с Този, който ни спасява от ада, от наказанието за греха. Всички човешки стремежи трябва да са насочени към Христос. Нашата основна цел е да се съединим с Божеството, да получим от Бога Царството Небесно. Но най-често хората ходят на църква не за това. Обикновено причините са банални и земни. Един казва: „Чувствам се добре в храма, там ми става по-леко.“ Но хората не ходят на църква, за да се чувстват по-добре. Самият Господ не е получил нищо добро на земята и не ни е обещал нищо на земята. Друг отива да се моли синът му да е добре. Но къде е Бог тук? Къде е съединението с Христос? Само: дай, дай, дай. Трябва да ходим на църква, за да бъдем с Бога. Да молим Господ да ни спаси от греховете ни: завист, осъждане и т.н. А ние се молим всичко да е наред, за успех в работата, в живота, в брака. Всеки иска само земни неща, но Господ не е дошъл за това.
Скъпи братя и сестри, днес, на празника на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, ние си спомняме за тези, които ходели на църква не заради своите земни цели, а заради нашия Небесен Отец. Те така Го обичали, че се стараели да изпълняват всички Негови заповеди. Майката София била толкова благочестива, че кръстила дъщерите си с имената на най-важните християнски добродетели. Най-важното в живота е вярата; винаги трябва да има надежда; а любовта трябва да присъства във всичко. Абсолютно се нуждаем от тези три неща, за да се съединим с Христос. Но всичко това трябва да се прави в разумни граници. Без разум, без мъдрост, нищо смислено няма да се получи от православния живот. А София се превежда като „премъдрост“. Тя стои над вярата, надеждата и любовта, защото без мъдрост всичко е безсмислено. Има дори поговорка: „Накарай глупака да се моли на Бога и той ще си разбие челото“.
Разум е нужен навсякъде. Трябва да осъзнаем, че най-важното нещо в живота ни е Бог и трябва да се стремим към среща с Него всеки ден. А ние само се оплакваме и самосъжаляваме. Заети сме само със себе си и болестите си. Когато човек съсредоточи цялото си внимание върху болестите си, те само ще се влошат. Вяра, Надежда и Любов били деца; предлагали им различни земни удоволствия. Знаем, че е лесно да се договориш с децата. Ако не за един бонбон, то за два, те ще се замислят и ще се съгласят. Но това не били обикновени деца; какво ли само не им предлагали, за да се отрекат от Христос. Но те вече познавали Бога; не просто изчитали молитвите; те се съединявали с Него чрез молитвата; следователно, никакви земни ценности вече не ги интересували. А какво трябва да каже една майка, когато непознати мъже започнат да измъчват и бичуват децата ѝ? Най-малкото, тя трябва да ги защити и да моли за милост. И София се молела: „Господи, дай им сили.“ И пред очите на майка им ги измъчвали до смърт. Ние трябва да благодарим на Бога, че ни изпраща болести, които са незначителни в сравнение с техните мъчения, та те да ни послужат за очистване от греховете ни. По-добре да поболедуваме малко тук, отколкото да страдаме вечно там.
Скъпи братя и сестри, пожелавам ви на този ден винаги да помните трите неща, които ни приближават до единението с Христос: вярата, надеждата и любовта. И нека силата Божия ви укрепва. Амин!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев