„Заедно с цялата Христова Църква отбелязахме Всеобщото Въздвижение на Светия Кръст Господен. Църквата продължава молитвено да преживява това велико и радостно събитие. Би било уместно да си припомним още веднъж очертанията на това тържество и да се замислим върху думите на Спасителя, които чухме днес: „Който иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34).
„Елате, всички вие, които обичате Бога, виждайки издигнатия Честен Кръст, нека заедно възвеличим и да прославим Единия Спасител и Бог, викайки: Разпнат на Кръстното Дърво, не отхвърляй нас, които се молим.“
Днес отново дойдохме в Божия храм, подчинявайки се на този призив на Светата Църква. Днес дойдохме, за да отдадем дължимата си почит на Дървото на Кръста, на което нашият Господ и Спасител Иисус Христос беше разпнат и умря, завършвайки делото на нашето спасение. „Ако някой ви каже: „Вие се покланяте на Разпнатия“, отговорете му с радостен глас и весело лице: „Аз Му се покланям и няма да престана да Му се покланям“. Ако се засмее, плачете за неговото безумие и благодарете на Господа, че ни е дал такива благословии, каквито никой не може да познае без откровение свише“ (св. Йоан Златоуст).
Ние с вас сме станали християни в кръщелния купел. И Господ ни казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34). Ако сме християни, тогава имаме свой собствен кръст, който носим след Спасителя. Ако сме християни, тогава трябва да носим своя собствен кръст. Без кръста няма християнство. Без кръста не сме християни.
В какво се състои нашето носене на кръста?
Свети Теофан Затворник пише за това: „Човек не може да следва Господа, Който е носил Кръста на Голгота, без кръст, и всички, които Го следват, непременно носят кръст.“
Какво представлява този кръст?
Всякакви неудобства, тежести и скърби, които ни обземат както отвън, така и отвътре, по пътя на добросъвестното изпълнение на Господните заповеди в живот, живян според духа на Неговите предписания и изисквания. Този кръст така се е сраснал с християнина, че където е християнинът, там е и този кръст, а където няма кръст, там няма и християнин.
Радвайте се, чувствайки кръста върху себе си, защото той е знак, че следваш Господа по пътя на спасението, към рая. Потърпи малко. Краят и венецът са близо!“
Милиони и милиони християни преди нас са носили кръстовете си и са постигнали Царството Небесно. И ние трябва смирено, безропотно, с надежда в Божията помощ, да носим кръста, отреден ни от Божия Промисъл, за да не се окажем извън този велик път на кръстоносене, който води към рая. Не гледай другите, завистливо мислейки, че животът им е по-лесен и по-прост. Носи кръста си с радост и надежда в Бога и не търси нищо по-добро.
Веднъж един беден човек, който се оплаквал на всички от живота си и кръста си, видял насън, че се намира в просторна стая, пълна с кръстове с различни размери. Всички кръстове били закрити с покривала. Някакъв глас проговорил на бедния човек: „Оплакваш се от кръста си, от бедността си. Избери си друг кръст, който ти харесва.“ И бедният човек започнал да избира. Не можел да вдигне един кръст, взел друг, но и той бил тежък, трети бил неудобен, четвърти някак си не му допадал... След като прегледал всички кръстове, бедният човек не могъл да намери такъв, който да му подхожда. Всички кръстове с нещо не го устройвали. Останал още един кръст в далечния ъгъл на стаята, който бедният човек не докоснал, защото този кръст му изглеждал твърде голям и тежък. След като обаче вдигнал този кръст, бедният човек радостно извикал: „Ще взема този кръст за себе си; макар и голям, но е по-лек от другите!“ Покривалото на този кръст било свалено. На него имало надпис: „Бедност“.
Така беднякът човек отново останал с кръста си на бедност. Сега той разбрал, че кръстът, изпратен му от Бога, е най-лекият и най-удобният за носене.
Нека Господ, Който пръв понесе Своя кръст, ни помогне да носим нашия след Него мъжествено, без ропот, с вяра, и тогава животът ни няма да ни се струва толкова тежък, „защото Моето иго“, казва Господ, „е благо и Моето бреме е леко“ (Мат. 11:30). Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев