В името на Отца и Сина и Светия Дух. Днес Светата Църква почита паметта на светите отци от Седмия Вселенски събор. Много от вас вероятно знаят, че този събор се е състоял през 787 г. и е бил посветен на иконоборческата ерес. На този събор тя е била напълно изкоренена и забранена,` понеже имало такова настроение сред християните. Било вече осми век, а мнозина не признавали иконите, смятайки, че почитането им идолопоклонство. И ето, на този събор светите отци, взели съборно решение, че трябва да се сложи край на тази ерес и почитането на светите икони да бъде възстановено.
Днес в нашите храмове има много икони и всеки от нас има малък иконостас у дома, пред който се моли. Както гласи догмата за почитането на иконите, чрез образа, който виждаме, ние се приближаваме до първообраза, тоест до този, който е изобразен на тази икона. Затова иконите трябва да бъдат почитани. Знаем, че много икони са чудотворни, особено иконите на Божията Майка, икони, които мироточат. Изглежда, че това са обикновено дърво и бои, но всъщност те излъчват свято, благоуханно миро. Чрез тях Господ ни открива това, което може да е непонятно за човешкия ум.
Но преди всичко, за нас така е по-лесно да си представим първообраза и молитвата ни бива чута, защото ние не се молим просто някъде в пустотата, въпреки че можем да се молим на Господа навсякъде, дори докато вървим по пътя, летим със самолет, плаваме с кораб или лодка, дори и да не виждаме пред себе си образа на светеца или на Господ и Небесната Царица, молитвата ни, ако идва от сърцето, ще бъде чута, ако тя наистина е искрена.
И в днешното Евангелие се говори точно за това каква трябва да бъде нашата молитва. В края на краищата, всички чуваме Божието Слово и всички сякаш го приемаме с радост. Но както е казано в притчата, която Господ привел за пример на учениците Си, Божието Слово е като семе. Едно семе пада край пътя и птиците го изкълвават. Друго семе пада върху неблагоприятна почва сред тръни и, тъй като няма достатъчно влага, загива. Третото семе се задушава от плевели и също загива, и само четвъртото семе, което пада върху плодородна почва, принася плодовете си.
Затова и ние, гледайки Божиите икони, трябва да се молим, така че молитвата ни наистина да идва от сърцето, така че сърцата ни да станат тази благородна почва, земята, в която семето може да пусне корени и да принесе плодовете си. Затова нека благодарим на Бога за Неговата милост, за радостта, която ни дава, като ни позволява да видим цялата красота на този сътворен свят, и нека бъдем благодарни на Господа, че се събираме тук заедно в този храм. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев