В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Ние чухме в днешното евангелско четиво как Господ Иисус Христос, като видял скърбящата вдовица от Наин, я съжалил и възкресил нейния син преди тя да е помолила за това (вж. Лк. 7:11-16).
Понякога човек се озовава в ситуация, в която животът му сякаш се разпада и това не е непременно погребение на близък. Човек живее, обича, радва се, мечтае и изведнъж, без видима причина, всичко се срива и нищо не остава, всичко изчезва безследно. И тогава нещастният човек се опитва да намери утеха, успокоение, отново да намери сили и упование в друг човек, а не в Бога, но не намира.
Какво може да чуе човек от друг в такава тъжна ситуация?
„Не плачи... Сълзите няма да помогнат на мъката... Бъди силен...“
И това е всичко. И нищо повече.
Когато слаб утешава слабия, подобни думи могат да прозвучат като обида и унижение, а не като подкрепа и радост. Такива думи могат и да подразнят. Утешавайки скърбящия, ние сме безсилни да му помогнем. Как можем да помогнем на някого, ако житейския му съсъд е счупен? Безсилни сме да поправим този съсъд и да го напълним отново.
А Бог казва на вдовицата от Наин: „Не плачи“ и връща мъртвия ѝ син жив.
Това събитие ни напомня, че Господ знае как да ни помогне, преди да го поискаме, и е готов да го направи, и го прави. Възнесението на Иисус Христос на небето не Го е направило безчувствен към нашите болки, сляп за нашите проблеми или глух за нашите молитви, защото „Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8).
От дълбините на своята мъка човек може да отправи към Небето такива думи: „Защо е тъй дълготрайна болката ми, и раната ми тъй неизцерима, че не се поддава на лекуване? Нима Ти ще бъдеш за мене като лъжлив извор, като невярна вода?“ (Иер. 15:18).
И Бог отговаря: „Не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда“ (Ис. 41:10).
„Нима не знаеш? нима не си слушал, че вечният Господ Бог… дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия? (Ис. 40:28,29).
Господ винаги е край нас и вижда нашата скръб, нашата слабост, нашите сълзи и е готов не само да изтрие сълзите ни, но и да върне загубеното, стига само да Му се доверим. И ако имаме вяра дори колкото синапено зърно, тогава нищо няма да е невъзможно за нас (вж. Мат. 17:20) – ще станем силни и думите ни ще бъдат силни и способни да утешават другите и да им връщат радостта в живота. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев