Скъпи отци, братя и сестри! Поздравявам ви с празника на свети благоверен княз Александър Невски!
Едно от песнопенията, които се пееха днес по време на всенощното бдение, твърди, че светият княз е бил „просторно обиталище на Светия Дух“. Разбира се, всички знаем и помним, че всеки християнин е „обиталище на Светия Дух“, защото всички сме били миропомазани, на всички ни е даден печатът на дара на Светия Дух, а светият апостол Павел е писал, че самите ни тела са обиталище на Светия Дух. Църквата обаче подчертава, че светият благочестиви княз Александър е станал специално – „просторно“ – обиталище на Светия Дух.
И тук трябва да се замислим какво точно се опитва да ни каже днешната богослужение.
Преди всичко е важно да помним, че има различни степени на общение със Светия Дух и че има различни дарове на Светия Дух. Можем също да се замислим: да, ние сме християни и носим печата на дара на Светия Дух, но кой именно дар на Духа притежаваме? Имаме ли изобщо такъв? И ако не, защо не? Нима Светият Дух е направил за нас изключение и не действа в нас, или може би проблемът не е в Светия Дух, а в това, че не Му позволяваме да Се прояви в нас?
Разбира се, ние разбираме, че проблемът не е в Духа, защото Той е същият във времето на апостолите, в живота на свети Александър и в наше време. Следователно причината се крие в нас.
От Новия Завет и църковната история знаем, че Светият Дух ни води към спасение, като предава Своите дарове на човека. Неговите дарове обаче са това, което човек може и трябва да използва, за да служи на другите и на цялата Църква. Никой дар на Светия Дух не е даден, за да може човек да се услажда и да пази само за себе си, както ние понякога ценим нещо необичайно ценно. С известна доза условност можем да кажем, че даровете на Светия Дух имат инструментален характер; те са необходими за служене на другите и се проявяват само в това служение. Ако не можем да кажем кой именно конкретен дар на Светия Дух притежаваме, това означава само едно: ние не се опитваме да служим на Бога чрез служение на нашите ближни.
Знаем, че целият му живот е бил служение, именно така той, съдейки по всичко е и възприемал своя живот. Нямаме основания да предполагаме, че в неговия живот е имало някакви опити да се запази заради себе си или заради семейството си. Той е служил и Бог му е открил как трябва да се извършва това служение в една или друга ситуация. Бог му е дал и благодатта на Светия Дух, за да бъде служението на верния княз Александър спасително не само за нашето земно Отечество, но и за душата на самия княз. Да даде Бог неговият пример да засили решимостта ни да следваме евангелските повеления на Спасителя и всички ние да усещаме благодатта на Светия Дух в себе си, вършейки това, което Духът ни заповядва!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев