На 19 юни в столичния храм „Св. София” се състоя представянето на второто обогатено издание на книгата „Раннохристиянски храм Св. София – Премъдрост Божия”. Това важно културно събитие беше открито с православни песнопения, изпълнени от хор „Св. Роман Сладкопевец”.
В началото предстоятелят на храма протоиерей Ангел Ангелов представи накратко съдържанието на книгата, след което благодари на инициативния комитет по възстановяване на храм „Св. София”, на всички потомци на свещеници, които се чувстват свързани с този храм. Защото в този храм – подчерта отец Ангел – са служили много свещеници, които са оставили светла диря в историята на българското свещенство. Отецът сърдечно благодари на всички, които са помогнали за издаването на тази книга и не на последно място на университетското издателство „Св. Климент Охридски”.
След тези слова отец Ангел даде думата на професор Георги Бакалов. Професорът изтъкна уникалността на името на град София – никой друг град в света не носи името на Иисус Христос – Премъдростта Божия. Той направи връзка с опитите да се изличи това от съзнанието на българския народ като направи един исторически обзор през вековете до наши дни. От самото си начало храмът е свързан с името на Господ Иисус Христос. Но с течение на времето и особено през турско робство, когато е липсвала народна просвета, традицията е била прекъсната и изгубена. Това способства за възникаването на различни легенди около името на храма и на града.
Друг проблем, който няма правдиво обяснение, е изместената дата за празник на храм „Св. София” и съответно празникът на град София. А езическата склуптура в центъра на София, която е сибирателен образ от няколко символа, няма нищо общо с Господ Иисус Христос - Божията Премъдрост, а само засилва пропагандата, която кара повечето софиянци и гости на града да виждат в нея Св. София (което е кощунствено) и да превръщат тази статуя в символ на града. Тревожен остава фактът, че няма политическа и обществена воля за промяна на това „недоразумение”.
След това думата взе г-жа Марина Младенова, която със своята енергичност и въодушевление плени цялата публика и я пренесе през отминалите години от историята на тази българска светиня.
Апостол Георгиев е първият свещеник, който започва да служи след откриването на храма в края на 19 век. Тя приведе за пример едно забележително писмо на една бедна старица от този период, която е сибирала от оскъдните си пари, за да пали сутрин и вечер кандила в храма. А българската царица Елеонора дава пари, с които се изгражда целият иконостас на храма. Започва богата просветителска и благотворителна дейност, както и работа с младежи. Но истински разцвет се постига по времето на митрополит Стафен. Тогава дейностите на храма се разпростират из цяла България, до момента в който църквата претърпява щети от земетресение. Тук г-жа Младенова изтъкна ролята на отец Павел, който проявява изключителна ревност и енергичност по възстановяване на храма. Този човек започва да обикаля цяла България и успява да събере 3 млн., с които възстановява целия храм. Отново се възражда издателската дейност, възникват православни дружества към храма и неделни училища за възрастни и младежи.
Обаче този подем трае до 1944 г., когато следват програмирани залези. Църквата е със заглъхващи функции. Натрапва се мнението, че религията е опиум за народа, а на църква ходят само възрастни и неграмотни хора. Г-жа Младенова сподели, че е имало дори период, през който в църква са допускали само хора над 60г. Дори са искали да закрият храм „Св. София”. Тогава нейната майка и други жени са давали дежурства по време на службите, за да се засвидетелства обществен интерес.
През 1989г. г-жа Младенова става църковен настоятел и започва с огромен жар разгръщането на различни дейности – неделно училище, рецитали и др. И така до 1998 – годината на освещаване на храма – „пее видимото и невидимо множество от всички хора и свещеници, които са служили в този храм, пеем Многая лета” - завирши своето представяне г-жа Младенова.