Изяснението на признаците на истинността на индивидуалното откровение се явява сложен и труден въпрос. Този въпрос е извънредно важен, тъй като засяга духовния живот и влизането в духовния свят винаги е съпроводено с огромни рискове: който не влиза през вратата приема участта на крадец и разбойник /Иоан 10:1/. Любопитството, несериозността, мечтателността в тази област са подобни на проникване на крадец в лаборатория, в която има колби със смъртоносни бактерии. Добре е известно, например, че активно занимаващите се със спиритизъм или свършват живота си със самоубийство, или напълно разстройват своята психика. Незаконното проникване в духовния свят е страшно. То непременно поражда лъжеоткровения, които увличат и погубват духовно неопитните хора, незапознати с основите на духовния живот, със Свещеното Предание на Църквата.
Какво е необходимо, според православното учение, за различаване на духовете? Отговор на този въпрос е даден основателно и точно, например, в статията на свети Игнатий Брянчанинов “Слово за чувственото и духовното виждане на духове”.
Общото условие за законно влизане в духовния свят и получаване на истинско знание /откровение/ за него е правилния /праведен/ духовен живот, предполагащ знание на основите на православната вяра, принципите на нейния духовен живот.
Според свидетелството на Свещеното Писание и учението на Църквата, главно условие и признак за правилно духовно устройство на човека се явява в наличието в неговата душа на чувства на покаяние, съкрушение на сърцето, от които произтича най-важното в духовния живот - смирението. В Евангелието то се нарича духовна нищета /Мат.5:3/, под която се подразбира осъзнаването на собственото безсилие в борбата със страстите, виждане гибелността на своето сегашно духовно състояние. Тази духовна нищета се явява и единствената останала основа, на която е възможно получаване от човека на истинско откровение, указващо пътя за влизане в Царството Божие. Защото Господ дава на човека откровение не, за да удовлетвори любопитството на празния ум и на пустото сърце, но за целите на неговото спасение и духовно усъвършенстване. Затова св. Игнатий Брянчанинов е писал, че “първото духовно видение е виждането на своите съгрешения, досега прикривано от забравата и незнанието.
“Виждането на нашите недостатъци – пише той – ето това е безопасно видение! Виждането на падението и нашето изкупление – ето най-нужното видение!”
Самият характер на откровението има значение за определяне на неговата истинност. Защото, ако до грехопадението човекът е бил способен за непосредствено виждане на духовете и общение с тях, то в сегашното негово състояние тези явления са възможно само по особено Божие усмотрение и във време на крайна нужда с цел изправление и спасение на човека. “Само на най-съвършените християни – пише свети Игнатий Брянчанинов – предимно измежду монасите, сподобили се да се отворят душевните им очи, бил открит света на духовете: но такива християни и в най-цветущите времена на монашеството имало твърде малко, според свидетелството на преподобни Макарий Велики.
“Свойството на всички видения, изпращани от Бога, - отбелязва свети Иоан Лествичник – се заключава в това, че донасят в душата смирение и умиление, изпълват я със страх Божи, със съзнание за своята греховност и нищета. Напротив, виденията, в които ние се втурваме произволно, противно на Божията воля, ни въвеждат във високоумие, самомнение, доставят ни радост, която не е нищо друго освен удовлетворение на нашето тщеславие и самомнение”.
Всички свети отци и подвижници, опитни в духовния живот, решително и строго предупреждават християнина от изпадане в т.нар. прелест, т.е. в духовна самозаблуда, при която човек приема своите нервно-психически, а често и бесовски възбуди и поражданите от тях лъжевидения и лъжеоткровения за действие на Божията благодат, за истина.
Поради каква причина човек може да изпадне в прелест? Светите отци отговарят, че “всички видове бесовска прелест, на които се подхвърля подвижника в молитвата, възникват от това, че в основата на молитвата липсва покаяние, че покаянието не е станало източник, душа, цел на молитвата.”
Преп. Исаак Сирин посочва и друга важна причина. Това е търсенето, очакването на благодатни усещания, видения и пр.
Св. Игнатий пише:”Всички самопрелъстили се са считали себе си достойни за Бога; с това те са явили обхваналите душите им гордост и бесовска прелест. Някои от тях са приемали бесове, представящи им се във вид на ангели и са ги следвали; на други бесовете им са с явявали в своя собствен вид и се представяли за победени от техните молитви, с което ги въвеждали във високоумие; трети са възбуждали своето въображение, разпалва кръвта си, изпадали в нервни движения, приемали това за благодатно наслаждение и изпадали в самоизмама, в съвършено помрачение, причислявали се по своя дух към отхвърлените духове”.
Преп. Симеон Нови Богослов /ХІ в./, разсъждавайки за тези, които по време на молитва си въобразяват небесни блага, ангелски чинове и обители на светии, открито говори, че “това е знак за прелест”. “Стоейки на този път, се прелъстяват и тези, които виждат светлината с телесните си очи, усещат благовонието със свето обоняние, слушат гласове с ушите си и други подобни”.
Св. Григорий Синаит /ХІV в./ предупреждава:”Никога не приемай, ако видиш нещо чувствено или духовно, макар да би бил образ на Христа или на ангел и на някой светия, приемащият това се прелъстява”.
Преп. Нил Синайски /V в./ също предупреждава:”Не желай да виждаш чувствено Ангели или Сили, или Христа, за да не приемаш вълка за пастир и да се поклониш на демоните”.
Общо и твърдо правило на Църквата е всячески да се избягват, отстраняват, да не се приемат никакви видения, в предвид на присъщата на всички духовна слепота и скрита гордост.
Превод от руски език със съкращения:
свещ. Йоан Карамихалев