Съвременният свят на всяка крачка подтиква детето към грях. То едва е успяло да излезе от състоянието на ранно младенчество и от всички страни започват да го дебнат душевредни впечатления.
За това понякога способстват и любящите родители. Преди всичко с факта, че не възпитават своя син или дъщеря в строгите принципи на християнското поведе -ние, а поощряват страстните наклонности на тяхната природа, позволяват им да се развиват в направление към греха. Удовлетворяват се всевъзможни прищевки на малчугана: той получава все нови и нови играчки, игри, развлечения, забавления. За такова дете въздържанието е непознато; то живее, ръководейки се от единствената заповед: аз искам.
Но ето, чедото израства - според руската пословица за майката и бащата - безчестие, за рода и семейството - позор. Такъв човек и като възрастен се обгражда с играчки, развлечения и удобства; той не умее да се противопоставя на страстите и затъва все по-дълбоко в бездната на греха.
А съвременните играчки - и детските, и за възрастни - са безкрайно разнообразни. За тях техните създатели използват последните достижения на електрониката -защо? За да развличат потребителя с нови, невиждани досега способи. А да развличаш - означава да отвли-чаш от сериозното, отговорно отношение към живота, от спасителния тесен път и да увличаш към погибел по утъ-пкания път на игрите и забавленията.
Тъжно е, че хората са изпаднали в психологическа зависимост от телевизора. Включваш - и ти се струва, че тъгата и унинието преминават. Но ако той изведнъж се счупи - става катастрофа: настъпва непривична, плашеща тишина, става ясно, че всички членове на семейството са разединени... И за това сега почти във всички домове има по два-три телевизора: ако единият се счупи, ще включим другия.
Съществуват и семейства, където телевизорът се включва от сутринта и диктува преминаването на целия ден: сериалът се сменя с новините, след това - проблематично предаване, авторски програми, после отново новини, друг сериал, някакво шоу, екшън - и ето денят преминал.. Детето присъства тук, хранейки възприемчивата си душа с тази бездуховна храна,
която му натрапва домашният идол.
Употребявайки безразборно тази храна, телезрителите постепенно губят своята индивидуалност, приравняват се, обезличават се. Както се изрази един социолог, благодарение на телевизията се формира нов антропологически тип, с ниско ниво на интелигентност и нравственост. Обикновено децата са привързани силно към телевизора в семействата, в които и възрастните се увличат по него. Тук кутията е истинският стопанин на дома, най-висшият авторитет, най-любимият член на семейството - господин Телевизор. Този съвременен идол заема почетно място в червения ъгъл и когато всички членове на семейството се събират около него като на вечерна молитва, се създава илюзията за покой и любов.
В последните години се появи конкурент на господин Телевизор в дейността за пленяване на детските души - господин Компютър.
Мнозина вярващи хора, особено от по-възрастното поколение, се отнасят към всеки компютър със суеверен ужас. Едни смятат тази умна машина за нещо като оръ- дие на антихриста, други твърдят, че в него има бяс и че помещение, в което има компютър, е осквернено. Дори изключеният компютър им се струва запла- шителен. Те са решително против използването му, осо-бено за нуждите на Църквата...
Но компютърът е само една машина, вещ, дело на човешките ръце. И както всяка вещ, той също може да бъде превърнат в идол - в такъв впрочем се е и превърнал за някои програмисти. Така че както и другите рожби на техническия прогрес, той сам по себе си не е лош, нито е хубав. Такъв може да го направи човешката воля - определяйки как може да се използва това сложно изобретение. Размишлявайки за това, свещеник Сергий Марук, автор на статия за компютрите в списание Православное слово, справедливо отбелязва, че и с такъв обикновен и полезен инструмент като лопатата може да бъде убит човек.
В днешно време очевидно не може да се мине без използването на компютъра като практически инструмент във всички сфери на обществения живот и никъде не можеш да се скриеш от това. Времето върви напред и днес например библиотеките в цял свят преминават на компютри вместо на каталози - иначе биха потънали в море от хартия. Книгите се издават също с помощта на компютри - в противен случай работата по изданието ще се забави няколко пъти...
И все пак би ни се искало децата да се държат по- настрани от тези умни машини. Тяхното вредно въздей- ствие върху физическото здраве на човека не подлежи на съмнение. И никакви защитни екрани не предпазват напълно от пагубното облъчване. Неслучайно в целия свят са установени времеви норми за работа на компютрите. Медиците добре знаят, че всички компютърджии имат силно понижено количество на левкоцитите в кръвта си - значи повредена е защитната функция на организма, отслабена е съпротивителната сила срещу заболяванията. Един московски лекар с 25-годишен стаж провел серия експерименти с помощта на лечебно-диагностична система по метода Фол, за да изясни как влияят обкръжаващите предмети на физическото състояние на човека. Бидейки убеден материалист, той узнал удивителни неща: оказало се, че осветената на молебен вода, светият елей (масло) нормализират показателите на болните органи. Затова пък при продължително общуване с компютъра силно се понижавал имунитетът, правейки организма беззащитен - особено пред онкологичните заболявания и пред другите болести на века. Синът на този лекар, юноша, увлечен по компютърните игри, след като се убедил в резултатите от експеримента, захвърлил играта със смъртта. Така разказва баща му. Но освен на телесното здраве, компютърът може да нанесе вреда и на човешката душа, особено на детската. Добре би било, ако детето расте в православно, църковно семейство, ако душата му е защитена от църковната ограда, църковните тайнства, майчината молитва... А ако не е? Както казва старата пословица, добрият воденичен камък всичко ще смели, лошият сам ще се смели.
Ако за една душа играта с компютъра не принася голяма вреда, за друга тя може да се окаже неголяма, но смъртоносна доза отрова.
Източник: „Детето в света на телевизията и компютрите”, издателство Тавор