Ще имате много трудности в живота. Въпросителните ще се сипят като дъжд. Грижите ще ви обграждат и ще виждате отвреме - навреме християнският ви живот да става труден. Не се обезпокоявайте. Бог ще помогне. Ти направи онова, което зависи от теб. Можеш да четеш духовна литература пет минути на ден? Чети. Можеш да се молиш пет минути на ден? Моли се. И ако не можеш пет, помоли се две. Останалото е работа на Бога.
Когато виждаш в брака си трудности, когато виждаш, че духовният ти живот не напредва, не се отчайвай. Нито, обаче се задоволявай с това, което си постигнал. Издигни сърцето си към Бога. Спомни си за онези, които са дали всичко на Него и прави каквото можеш, за да им подражаваш, макар и само с копнежа на сърцето си. Остави на Христа делото. Когато напреднеш така, ще почувстваш наистина коя е целта на брака. В противен случай, както слепецът се лута, тъй и ти ще се луташ в живота.
И тъй, каква е целта на брака? Ще се спра на три главни цели. Първо, бракът е един болезнен път. Общуването между мъжа и жената се нарича съюз, т.е. под един и същи ярем носят общ товар. Бракът е съвместно вървене и съучастие в болката, разбира се и в радостта. Но обикновено шестте струни на живота звучат печално, а само една звучи радостно. Ще пият мъжът и жената от същата чаша на вълнението, на скръбта и на неуспеха. При извършването на тайнството Брак свещеникът дава на младоженците да пият от една и съща чаша, която се нарича "обща чаша", защото заедно ще понесат тежестите на брака. Тази чаша се нарича и "съюз", защото се съединяват, за да носят заедно радости и болки.
Когато двама души се женят, те все едно казват: "Заедно ще вървим напред, ръка за ръка и в приятните неща, и в неприятностите. Ще преминем мрачни часове, скръбни часове, пълни с теготи, монотонни часове. Но в дълбоката нощ трябва да показваме, че вярваме в слънцето и светлината". О, възлюбени, кой може да каже, че не преминава трудни моменти в живота си? Обаче, не е малко нещо да знаеш, че в трудните ти моменти, в безпокойствата ти, в изкушенията ти, ще държиш в ръкатa си една друга обична ръка. Новият Завет казва, че всеки човек ще изживее болки, особено встъпващият в брак. "Развързан ли си от жена", пита апостол Павел, сиреч, неженен ли си? "Не търси жена. Но и ако се ожениш, няма да съгрешиш". Ако се ожениш, нямаш грях. И девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижа за плътта, а пък аз ви щадя". От мига, в който се жениш, да помниш, казва, че ще те боли много, ще страдаш, животът ти ще бъде един кръст, ала разцъфнал кръст. Ще имa и радости, и усмивки, и красоти. Когато пък имаш слънчеви дни в живота си, спомни си за цветята, които крият в себе си един кръст. Така и в твоя слънчев ден изведнъж може да излезе един кръст.
Животът не е забава, както мислят някои, които стигат дo брака и после падат от небето на земята. Бракът е едно широко море, което не знаеш какво ще ти извади. Вземаш твоя човек, когото си избрал със страх и трепет и с голямо внимание и след една година, две години, пет години откриваш, че ти се е подиграл.
Измамно е да вярваме, че бракът е път, по който тpябв да търсим нашето щастие, отричането от кръста. Радост в брака е мъжът и жената да подложат и двамата рамената си и така да напредват по житейските стръмнини. „Не сте страдали? Значи, че не сте обикнали", казва един поет. Само онзи, който страда, може наистина да обикне. Затова скръбта е необходим елемент на брака. "Бракът - казва един древен поет и философ - е един свят, украсяван от надеждата и укрепван от нещастието". Както стоманата се закалява в огъня, точно така и човекът се калява в брака, в огъня на трудностите. Когато гледаш брака си отдалеч, всичко ти изглежда "като по мед и масло, всичко ти се усмихва. Когато наближиш, тогава ще видиш колко жестоки моменти крие.
"Не е добре за човека да бъде caм”, казва Бог, затова е поставил до него един другар, един помощник във всички моменти от живота му, особено в борбите за вярата, защото, за да можеш да задържиш вярата си, трябва да пострадаш много. Бог изпраща на всички ни Своята благодат. Изпраща я, обаче, когато ниe сме готови да търпим и да страдаме. Някои, щом видят препятствия, си плюят на петите. Забравят и Бога, и Църквата. Ала вярата, Бог, Църквата не е риза, която сменяме, щом се изпотим.
И тъй, бракът е един път всред скърби и радости. Когато скърбите ти се струват много трудни, помни, че Бог е с теб. Той ще понесе кръста. Той, Който те е венчал. Когато се молим на Бога, Той не винаги ни предлага решението незабавно. Води ни много бавно. Понякога минават и години. Светият Дух "xoдатайства за нас с неизказани въздишки”, т. е. измъчваш се ти и заедно с теб cтpадa Сам Христос. Трябва да понесем болката, иначе нашият живот няма да има истински смисъл.
Второ, бракът е един път на любовта. Той е създаване на един нов човек: "ще бъдат една плът”, казва Евангелието. Бог съединява двама души и ги прави един. От съюза на двамата, които решават да съгласуват стъпките си и да съчетаят ударите на сърцето си, излиза един човек. С тази дълбока и струяща любов, единият е едно постоянно присъствие, една жива действителност в сърцето на другия. Женен съм означава, че не мога да живея нито ден, нито дори няколко мига, ако е възможно, без спътника в живота ми. Мъжът ми, жена ми е една част от моето съществуване, от моята плът, от моята душа: той е моето допълване. Представлява заниманието на ума ми. Представлява причината, поради която усещам да бие сърцето ми.
Разменят годежните пръстени, за да покажат, че в житейските промени накрая ще останат пак свързани. Всеки носи пръстена, на който е написаноса името на другия и го слага символично на пръста, откъдето започва една вена, която води право към сърцето. Т. е. името на другия е написано на неговото сърце. Единият, бихме казали, дава на другия кръвта от сърцето си. Затваря го вътре в утробата си.
"Какво правиш?" - попитали веднаж eдин писател. Той се почудил. "Какво правя ли? Странен въпрос. Обичам Олга, жена ми". Мъжът живее, за да обича жена си. Жената живее, за да обича мъжа си.
Основното в брака е любовта. "Никое море, никоя планина, никое място и време, никой горчив език не ще могат да ни разделят", говорел някой, който обичал съпругата си. "Ако можеш, вземи го", говорела друга, скрит е вътре е в сърцето ми". Търсели го, за да го осъдят след една клевета и той се укривал.
И тъй, брак означава съединяване в едно. Бог се отвращава от разединението и развода. Желае неразрушимо единство. Свещеникът изважда пръстените от левия пръст, слага ги на десния и сетне отново на левия и накрая ги слага на дясната им ръка. Понеже дясната ръка е онази, с която обикновено действамe. Това показва, че ръката ми вече я притежава другият. Не върша нищо, което другият не желае. Завързан съм за нея. Завързан съм за него. Живея за другия, затова търпя недостатъците му. Този, който не може да търпи другия, не може и да се ожени.
Какво желае другарят ми? Какво го интересува? Какво го радва? Това трябва да радва, да интересува, да ангажира и мене. Търся също поводи, за да му създам радост. Как днес ще дам радост на мъжа ми, на жена ми - това е въпросът, който си поставя всеки ден жененият човек. Занимава се с грижите му, с интересите му, с науката му, с работата му, с приятелите му, за да имат заедно всичко, за да показва, че е вътре в ежедневието му.
Ако трябва да отстъпи, отстъпва. Онзи, който обича, си ляга последен и става пръв сутринта. На родителите на другия гледа като на свои собствени родители, с преданост, с обич. Защото знаем много добре, че когато детето се жени, за родителя - дори и да е подготвил брака - това също е един много труден момент. Бракът е нещо, което кара майката и бащата да плачат, понеже се разделят с детето си.
Жената изразява любовта си към мъжа със своето подчинение. Подчинява му се, точно както Църквата на Христа. Щастие за нея е да върши волята на мъжа си. Капризите, инатите, сръдните са брадви, които разсичат дървото на съпружеското благополучие.
Жената е сърцето. Мъжът е "главата". Жената е сърцето, което обича. При трудностите на мъжа помага така, както е помогнала императрица Теодора на мъжа си да се задържи на трона. В моментите на радост за него се стреми още повече да го въздигне на висотата на идеалите. В моментите на скръб за него стои като един прекрасен и спокоен свят, за да му предложи спокойствие.
Мъжът трябва да помни, че жена му е тази, която Бог е поверил в ръцете му. Жена му е една душа, която Бог му е дал, за да я върне на Него. Обича жена си, както Христос ¬Църквата Си. Покровителства я, грижи се за нея, дава й сигурност, особено, когато е притеснена, когато е болна. Знаем, бездруго, колко е чувствителна женската душa, затова, както казва и апостол Петър "отдаваме чест на женския пол като на по-слаб съсъд”. Женската душа се наранява, изпада в малодушие, променя се твърде лесно, отчайва се внезапно. Затова мъжът трябва да я подкрепя, изпълнен с любов и нежност, та да успее да стане нейното съкровище.
Бракът, възлюбени, е като една лодчица, която плава сред вълните, между скали. Малко ако не внимаваш, ще стане на трески.
Бракът, казахме, е първо, един път на болката, второ път на любовта и трето - път към небето, Божие призвание. Той е, както казва Свещ. Писание "велико тайнство".
Знаем седемте тайнтва. Тук тайнство означава един белег за тайнственото присъствие на някое истинно събитие. Иконата е едно тайнство. Когато й се покланяме, не се покланяме на дървото, а на Христа или на св. Богородица, или на светията, който тайнствено присъства на нея. Честният Кръст е символ на Христа. В него тайнствено присъства Христос. Нещо такова е и бракът. "Където, са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат.18-20). Двама души се женят в името на Христа: те вече стават знак, който съдържа и притежава Самия Христа.
Следователно, когато виждаш една брачна двойка с това разбиране, е все едно да виждаш Христа. Там е налице едно богоявление. Затова в други страни поставят венец при извършване на тайнството, за дa покажат, че мъжът е Царят Христос, а жената ¬Църквата, или използват маслинени клонки.
И тъй, всичко в брака е символично. Запалените свещи символизират петте девици. Когато свещеникът ги дава в ръцете на младоженците по време на тайнството е все едно, че им казва: "Очаквайте Христа подобно на петте девици”. Или символизират огнените езици, които слезли на Петдесетница и били всъщност присъствието на Светия Дух. Свещеникът взема пръстените им, халките, от св. престол, където ги е бил сложил първоначално и ги поставя на масата, за да покаже точно, че бракът започва от Христа и ще свърши в Христа. Свещеникът също съединява ръцете им, за да покаже, че ги съединява Самият Христос. Сиреч, Христос се вплита в тайнството и в живота им.
Всичко, което се използва при извършването на брака, е сянка и символ, показващ, че там е Христос. Когато седиш и виждаш изведнаж една сянка, разбираш, че някой идва. Не го виждаш, обаче знаеч, че идва. Рано сутрин се събуждаш и виждаш, че хоризонтът на изток е ярко червен. Казваш си, че след малко ще изгрее слънцето и ето действително там, зад планината се показва слънцето.
Когато виждаш брака си, мъжа си, жена си, когато виждаш затрудненията си, тялото на ¬съпруга си, всичко вътре вкъщи, знай, че това са белези на Христовото присъствие. Все едно, че чуваш стъпките му, като да идва, като да предстои сега да чуеш и гласа Му.
Всичко това са сенки, показващи, че с нас е Христос. Истина е, че по причина на нашите грижи Го чувстваме като отсъстващ. Виждаме Го, обаче в сенките и сме сигурни, че е с нас. Именно затова в древност не са имали отделно последование на тайството. Вземали мъжа и жената, завеждали ги в църквата, причастявали ги и си тръгвали. Какво означава това? Че животът им вече е заедно с Христа.
Символ на Христовото присъствие са и венците. По-специално те символизират мъченичеството. Помните ли св. Четиридесет мъченици, които Христос увенчал в заледеното езеро? Тъй увенчава сега Църквата младоженците. Следователно, мъжът и жената носят венци, за да покажат, че са готови да станат мъченици заради Христа, Който е заедно с тях. Женя се означава живея и умирам за Христа. Женя се означава желая и жадувам за Христа. Кои други били увенчавани? Били увенчавани царете. Следователно, венците показват, че съпрузите са царе и домът им - царство, царство на Църквата, част от Църквата.
Кога започнал бракът? Когато човекът съгрешил. Преди това не съществувал брак в съвременния му смисъл. Когато след грехопадението първите хора загубили рая, тогава Адам познал Eва и започнал бракът. Защо? За да помнят падението и изгонването си и да търсят отново рая. Сега бракът става едно възвръщане към духовния paй, към Христовата Църква. Женя се означава, че ставам цар, ставам верен и истински член на Църквата на Христа и работя вече за Неговата слава.
Венците също показват окончателната победа в царството небесно. Когато свещеникът взема венците, казва на Христа: "Восприими венци их в царствии Твоем” - вземи венците им горе в Твоето царство.
Следователно, бракът е един път: започва от земята и свършва на небето. Той е едно свързване, един съюз заедно с Христа, Който ни уверява, че ще идем някога на небето. Бракът е един "мост, превеждащ земните на небето"! Като че тайнството на Църквата ни казва: над любовта, над мъжа си, над жена си, над ежедневните ти случки, помни, че си предназначен за небето, че си стъпил на пътя, който трябва на всяка цена да те изведе там. Това означава, че бракът е пътят, пътешествието, което ще завърши на небето, във вечността.
В брака изглежда, че се женят двама. Не са обаче двама, а трима. Мъжът се жени за жената и жената за мъжа, но двамата заедно се женят за Христа. Следователно, трима вземат участие в тайнството и в живота вече остават трима.
Превод Алексей Стамболов