“Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: “ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ”. “Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема”; “и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери”, казва Господ Вседържител. И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.” (2 Кор. 6:16-18, 7:1)
“Трябва да се грижиш за очистването на душата си всеки ден. Извършвай духовната си работа и казвай Иисусовата молитва. Твоите мисли, воля и желания са там, където е умът ти. Най-важното е да се смири духът ни. За да придобием някоя добродетел, е нужно да бъдем смирени и внимателни, да открием противоположния й порок, и тогава да се молим Христос да ни избави от него. Не е необходимо да полагаме специални усилия, нито да се безпокои сърцето за това как, кога и по какъв начин ще успее да придобие тази добродетел.”
- Отче, когато четем писанията на светите отци, откриваме следното: някои светии казват, че най-важното е молитвата, други говорят за послушанието и доброволната нищета. За някои е трудно да разберат какво точно Христос иска от нас. Когато помислим, че трябва да придобием тези добродетели едновременно, се отчайваме, защото не е възможно да се борим за тях наведнъж. Обаче когато разберем, че всички те са едно и също нещо, подвизаването става по-лесно.
Бихте ли ми помогнали да разбера какво точно трябва да правя, за да вляза в Христовия път?
Тогава Старецът ми каза:
- Очистването на душата, Божествената правда, смирението, любовта, послушанието, доброволната нищета и всички останали добродетели са едно и също нещо. Христос иска от нас да настроим волята си на нула спрямо собствения аз. Ако придобием макар и една от тези добродели, в нея ще намерим всички други. Същото важи и за страстите - една-единствена страст включва в себе си всички останали. Очистването изисква душата да е девствена и чиста откъм собствена воля. Божествената правда е изоставяне на собствената воля в името на Божията, смирението е принизяване на собствената воля и издигане на Божията воля, послушанието е да нямаш своя воля и да се покоряваш на другите, молитвата е освобождаване на ума от собствените желания и съсредоточаване върху Бога. Виждате, че която и добродетел да вземете, вие сте воден към същия резултат: премахване и очистване на собствената воля. Човек може да напредне духовно и да има полза, само ако успее да сведе собствената си воля до нула. Когато американците искат да изпратят ракета в космоса, те правят същото: броят от десет до нула. Щом стигнат до нула, ракетата се изстрелва и издига. Същото може да приложим и към душата - когато започнат да намаляват желанията и душата се очисти, тя се издига към Бога!
Христовата благодат влиза в душата ни чрез Светото Кръщение, тя е дар, един и същ за всички. Понякога ние мислим, че Бог дава на светиите повече духовни дарове, отколкото на нас, но това не е така. Христос еднакво обича всички Свои чеда, но те нямат еднаква любов към Него. Когато човек изпитва благодарност и вярва, че Христовата благодат, получена при светото Кръщение, е в душата му, смирява волята си и се пречиства, за да даде възможност на Божествената благодат да се прояви. Когато Божията благодат действа в една душа, това ни кара да мислим, че Бог е надарил този човек повече, отколкото другите. Но истината е, че тази душа е възлюбила Христа много повече и със своето смирение е дала възможност Бог да действа в нея и за нея.
Ние не сме с нищо по-назад от апостолите. Те са имали телесно близо до себе си Господа, Който им е помагал, но и ние също Го имаме в душите си от най-ранна възраст, чрез благодатта на Светото Кръщение.
Трябва да измъкнем душата си от страстите и да оставим Божествената благодат да действа в нас. Колкото повече се очистваме, толкова повече позволяваме на Божествената благодат да действа. Когато душата изцяло се очисти от собствената воля и се смири напълно, тогава тя ще види Христовата благодат и изпълнението на всички Негови обещания.
Понеже понятието “очистване на душата” беше някак непознато за мен, често молех Стареца да ми го обясни подробно. Той ми даваше да прочета някои глави от Свещеното Писание, които да ми помогнат да се обърна навътре и да видя безобразието на душата си, и така постепенно да започне нейното очистване. Тук следват някои от тези текстове:
2 Тим. 2:20-21. “В голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени; и едни са за почетна употреба, а други за долна. И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба на Господаря и приготвен за всяко добро дело.”
2 Кор. 7:1. “И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.”
2 Кор. 10:3-5. “Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа.”
Фил. 2:5-9. “Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име.”
Мат. 5:8. “Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”
Мат. 23:26. “Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.”
Лук. 11:39. “... сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.”