Свети Никодим Светогорец е смятан и наистина е голям Богородичен писател. Както знаем, в Православната църква съществува великолепна книжнина, посветена на Пресвета Богородица, написана в прозаична и стихотворна форма от вдъхновени автори. Нека си спомним великия кондак (Акатиста на св. Богородица), двата молебни канона (малкия и големия), множеството тропари и каноните на всички Богородични празници, прекрасните Богородични на съботно-вечерните “слави” от Октоиха и богатата химнография на празниците, посветени на събития от живота на Божията Майка и на чудотворните й икони.
Съществуват също така голям брой похвални слова в проза, омилии и слова за Богородичните празници, написани от свети и просветени умове. Би отнело твърде много време, за да изброя тук всички богопросветени автори, писали за Пресвета Богородица. Но само ще спомена големия поборник и защитник на името Богородица св. Кирил Александрийски и още: св. Андрей Критски, св. Йоан Дамаскин и доведения му брат, св. Козма Маюмски, св. Григорий Палама, на когото най-вече се позовава преподобни Никодим, както и св. Николай Кавасила.
Живеейки в Градината на св. Богородица Атон, мястото, което според атонското предание е дадено в жребий от Христос на Неговата пречиста Майка, изпълнено с хиляди спомени на почит към пресветата й личност, с чудотворни икони и разкази, между които на първо място този за песента “Достойно есть”, свети Никодим не би могъл да не отдава съответната почит на св. Богородица и да не използва таланта си на писател и богослов в писането на химни и похвални слова за нея.
В Капсала, където преминали повече от тридесет години от живота му, се намира долината Пение, мястото, където станало трогателното чудо с “Достойно есть”. Малко по-надолу е Иверската света обител с чудотворната икона “Вратарница”, където често пъти свети Никодим се молел със сълзи, като изпросвал нейното покровителство и сили. В манастира “Преп. Дионисий”, където бил постриган за монах, има също множество чудотворни Богородични икони. Би ли могъл при всичко това да остане по-назад в отдаването на почит към св. Богородица и в написването на съответните творби?
Отец Теоклит Дионисиатски констатира, че приблизително една трета от цялото писателско творчество на св. Никодим Светогорец е посветена на Божията Майка. Ако направим една груба сметка и приемем, че всички негови творения, които, както чухме от колегата г-н Криконис, възлизат приблизително на 120, съставляват тридесет големи тома, десет от тези томове ще са посветени на св. Богородица.
На първо място св. Никодим е известен като съставител на химнографски трудове, песенни (азматични) канони към Пресвета Богородица, които о. Теоклит определя на четиринадесет. (Тук и навсякъде в текста под “акатист” се разбира Акатистът на св. Богородица, който монасите на Света Гора четат всеки ден, а някъде както в случая повече от веднъж. Гръцкият термин произлиза от началните думи на всеки стих, както и от рефрена “Радвай се, Невесто неневестна” (на български е непреводим. бел. прев.).
Според новия библиографски опис на П. Николопулос към издадените трудове на свети Никодим се отнасят под номер 44 три канона на св. Богородица “Вратарница”, а към неиздадените са следните: 9. Молебен канон към иконата “Скоропослушница”; 10. Два канона към “Скоропослушница” от Дохиарския манастир. 11. Химн към Богородица; 29. Отпустителен на “Живоприемен източник”; 31. Осмогласни канони на Въведение Богородично; 32. Празнично слово и канон на литията с иконата на св. Богородица “Протатска”; 33. Четиринадесет песенни (азматични) канона. За тези песенни канони П. Николопулос пише: “Очевидно Теоклит, обобщавайки написаните в чест на св. Богородица канони, ги определя на четиринадесет”.
Но освен със собствените си химнографски трудове, св. Никодим е известен и като автор на известния сборник “Богородичник” (ИепфпкЬсйпн), който от негово време е въведен в богослужебна употреба на Света Гора. В него светецът е събрал шестдесет и два (62) канона от двадесет и двама (22) големи химнографи, на които дори дава интересни характеристики: “Говоря най-вече за Андрей Критски началника на сладкопевците и мелодичния лебед на Църквата; за Йоан Дамаскин изключително музикалния и сладкозвучен славей на Църквата; Теофан Никейски Начертани сладкогласната и сладкопойна чучулига; Йосиф Песнописец многогласната и благозвучна лястовица на верните”. За останалите химнографи също намира подобни определения.
Относно “Богородичник” има една затрогваща препоръка към о. Теоклит от известния старец Атанасий Иверски, голям почитател и възхвалител на св. Богородица, който в продължение на много години беше библиотекар на Иверската света обител. Старецът Атанасий пише следното: “Да оставиш единия акатист от трите и да четеш канона за деня от “Богородичника”. Ще угодиш на Госпожата (т. е. на св. Богородица, бел. прев.) и на съставителя, свети Никодим. Обърни внимание на тази мисъл, която ми дойде, докато четях “Богородичника”: небе и земя да преминат Богородичният акатист и “Богородичникът” да не липсват в нито един ден от годината”.
Споменавам също и тълкованието на св. Никодим на Богородичната девета песен на утренята. Както е известно, в книгата си “Градина на блаженствата” е разтълкувал и коментирал деветте библейски песни (пеят се като припеви към каноните на всекидневната утреня бел. прев.). Последната голяма част на книгата е посветена на тълкованието на девета песен песента на св. Богородица, предадена ни от св. ев. Лука (“Величит душа моя Господа и возрадовася дух мой о Бозе, Спасе моем”).
Друго голямо постижение на св. Никодим е тълкованието на песенните канони на всичките Богородични празници. С обемистия си тритомник “Празничник”, където тълкува каноните на Господските и Богородичните празници, светецът спомага много за разбирането на тяхното съдържание, защото езикът им, особено на ямбичните канони, е трудноразбираем. Човек се учудва на класическото образование на св. Никодим (за което ще чуем отделен доклад), а едновременно с това и научава учението на Църквата за Пресвета Богородица, изложено по един превъзходен начин от обичащия Богородица светец.
Позволете ми отново във връзка със значението на тази книга да ви прочета една препоръка, отправена от стареца Атанасий Иверски към отец Теоклит Дионисиатски. Препоръчва му да изостави всичките си други богословски занимания и да се занимае само с въпросите относно Богородица, които засяга св. Никодим в книгата си “Празничник”: “Бих искал от цялата си душа и сърце това, което пишеш, да няма друга обективна цел, нито монашеството, което е неразбираемо за непосветени (люде), нито поправянето на хората, нито, нито, нито, освен само и единствено прославата на св. Богородица. В “Празничника” са събрани 143 теми от св. Никодим под думата “Богородица”. Тя иска от теб да ги изявиш за полза на християните и за нейна слава. Във време на религиозен упадък приготви писалката си за тази цел, и ще видиш колко плод на благочестие ще принесе сред гръцкия народ, който повече от всеки друг християнски народ е запленен от св. Богородица. На един грък колкото и да му говориш за Бог и нравственост, без Нея се трудиш напразно. И една писмена проповед за Богородица от Атон нейния жребий в целия православен свят ето нещо важно, което ни липсва до момента”.
Действително, ако човек отвори показалеца на този труд, който в новото издание на “Православен кошер” се намира в края на втори том под заглавие “Подробен показалец на по-важните понятия в “Празничника”, подредени по азбучен ред”, ще забележи, че под думата “Богородица” светецът е събрал в сто четиридесет и три (143) теми цяла “теотокология” (наука за Богородица бел. прев.), цяла енциклопедия за Божията Майка. Невъзможно е, разбира се, да изчета всички теми. Ориентировъчно само ще спомена няколко. Започва така:
Богородица е рай; Чрез нея са ни подарени всички блага; Как я възвеличава човек; Как я принизява; Била е чиста не само по тяло, но и в помислите си; Кой е бил мечът, пронизал сърцето є; Какво означава поздравът “Радвай се, Благодатна”, който чула; Защо не била осъдена от ангела, както Захария; Какви благодатни дарове получила при слизането на Светия Дух; Втора Богоматер Дева Бог не може да направи; Никоя нейна молба не бива пренебрегната от нейния Син; Как можем да получим благодат и добродетели от Богородица; Толкова много коленопреклонения извършвала, че плочите на храма се протъркали; На колко години е починала; Не се събрала с Йосиф и след безсеменното зачатие.
Към посочката “толкова много коленопреклонения извършвала”, св. Никодим говори за Пресвета Богородица като за исихаст, позовавайки се на св. Григорий Палама, според когото през всичките години, които прекарала в храма, от Въведението є до Благовещението, тя водела аскетически и исихастки живот. Била толкова посветена на молитвата, че мраморните плочи на храма били издълбани от многото земни поклони, които извършвала. Свети Никодим не пропуска да ни опише също и външната є красота и скромност.
Бил принуден също да напише и отделна “Апология”, защото някои инакомислещи богослови сметнали, че е прекалил в почитта си към св. Богородица. По-конкретно, когато коментирал и изправял “Невидимата бран”, под линия поместил една бележка, която подразнила мнозина. Нека отбележим тук, че в това свое съчинение посветил две глави на Божията Майка: 49-а със заглавие “Начин да се молиш чрез Богородица Мария” и 50-а “Някои размишления за това как да прибягваме към Богородица с вяра и дръзновение”. И така, в 49 глава в тази бележка под линия той казва следните забележителни думи, които мнозина от нас използваме днес и които, както показал светецът в своята “Апология”, се основават на предходното светоотеческо предание.
Той пише: “С всяко основание се радвала и възрадвала преди вековете Света Троица, предузнавайки по Своя богоначален замисъл Приснодевата Мариам. Понеже някои богослови изказват мнението, че ако предположим, че всичките девет ангелски чина биха се сгромолясали от небето и биха станали демони; ако всички от века човеци биха станали зли и биха отишли всичките в пъкъла, без някой да се избави; ако всички творения, небеса, светила, звезди, елементи, растения, животни биха отстъпили от Бога, биха излезли от своя чин и биха преминали в небитие всичко това, всички тези злини на творенията, сравнени с пълнотата на светостта на Богородица, не биха толкова натъжили Бога, защото и сама Госпожа Богородица би била в състояние да Го възрадва напълно и завинаги и да не Го остави да тъжи за загубата и гибелта на толкова и толкова Негови творения колкото да се радва извънредно много само заради Нея”.
Тези думи подразнили и съблазнили някои монаси и затова свети Никодим бил принуден в края на книгата си “Наръчник със съвети” да прибави обширна “Апология” със заглавие “Относно бележката за Госпожа Богородица в книгата “Невидимата бран”. Обяснявайки решението си да се защити, той пише: “Понеже някои обучени, дори занимаващи се с богословие, като прочели бележката ми за Госпожа Богородица в наскоро отпечатаната ми книга “Невидимата бран” недоумяват: а) как съм казал, че ако предположим, че всички човеци и останали творения биха станали зли, сама Госпожа Богородица би била в състояние да възрадва Бога, и б) как съм казал, че целият умствен и физически свят бил създаден за тази цел” и т. н. Привежда мнения на някои свети отци, св. Максим и св. Григорий Палама, за да покаже, че следва светиите и заключава: “Мисля, че малкото, което написах, е достатъчно в моя защита пред добронамерените съдници и читатели на гореспоменатата моя бележка за Госпожа Богородица, които умолявам да не ме клеветят неправомерно; защото написаното от мен не е мое собствено мнение, а мнението на цитираните богослови, към което се придържам. Ако пък някои, вероятно подбуждани от страст, ме обвиняват, нека обвинят първо богоносния Максим, солунския Григорий (Палама), великия Андрей (Критски) и останалите”.
Ще завърша, като прочета вместо епилог това, което дословно казва свети Никодим в тълкованието на последния тропар от девета песен на канона на св. Йоан Дамаскин на Успение Богородично: “Приими от нас песнь исходную, Мати Живаго Бога”, относно поклоните, които извършвала св. Богородица. “Всичко това за Пресвета Богородица потвърждава и св. Андрей Критски само с онзи разказ, който привежда за Богородица, който наистина е толкова велик при предаване на подвижничеството на Девата, че поразява всеки ум и кара да замлъкне всеки език; защото говори, че толкова много непрекъснати коленопреклонения извършвала Богородица, молейки се в светия Сион, че от тяхната продължителност плочите на пода били издълбани и дори до времето на светеца и след това се виждали тези издълбани места. Защото дословно казва: “В същия Сион прекланянето на свещените нозе на (Нейното) пречисто тяло постланите на пода плочи дълго гръмогласно проповядват”.
Би отнело много време да представи човек любовта на свети Никодим към Пресвета Богородица и написаното от него по въпроса. Нека го помолим да ходатайства пред Бога и Пресвета Богородица, настоящата конференция да даде богат урожай. В тези съдбовни времена, в които живеем и когато толкова лесно се изричат обвинения във фундаментализъм и фанатизъм срещу борещите се за нашето свето Православие, нека ни окуражава примерът на тези свети поборници, за да останем и ние на боголюбивия си път.
Превод от гръцки: Алексей Стамболов