Богословското учение за съзерцаването от ангелите и светиите на Божието Лице е плод на продължително и задълбочено търсене на светоотеческата мисъл. Гръцките свети отци на Църквата, приемащи реалния и непосредствен характер на засвидетелстваното от Свещ. Писание съзерцаване от ангелите и светиите на Божието Лице в неговия абсолютен смисъл, никога не са приемали съзерцаването “лице в лице” като съзерцаване на Божията същност.
Св. Йоан Златоуст като представител на православната антиохийска традиция свързва съзерцаването на Бога с въплъщението на Божието Слово. Синът Божий като образ на невидимия Бог Отец е невидим за всички творения, но чрез въплъщаването на Бога и за ангелите, и за човеците стана възможно съзерцаването на Бога, без обаче Божията същност да престане да бъде непристъпна и непрогледна (Беседа върху евангелието според Йоан 15, 1-2, PG 59, 98-99). Св. Кирил Александрийски като представител на александрийската традиция, от друга страна, подчертава осъществявания в Христос теосис на човека (от гр. theosis достигане на богоподобието, бел. прев.) по благодатта на Светия Дух, което е единственият начин той да стане причастен на Божието естество и да съучаства в него (Тълкувание на евангелието според Йоан 10, PG 74, 545A).
Византийските богослови и св. Григорий Палама, като съчетават тези две традиции, свързват съзерцаването на Бога с въплъщението на Божието Слово и с произтичащата от това възможност за постигане от човека на теосиса в Светия Дух. Праведните, отбелязва св. Григорий Палама, ще заблестят с Божията светлина в царството небесно и като рожби на тази светлина ще се удостоят да видят Божията Христова светлина (Беседа 34, PG 151, 432C). Следователно за св. Григорий Палама съзерцаването на Бога “лице в лице” не означава виждане на Божията същност, а на Божията светлина. Тази Божия светлина, предаваща се изцяло на ипостасно съчетаната със Словото Божие човешка природа, е съучастваема от човеците и видима за тях в Духа Светий.
Събитието на Христовото Преображение е годеж, предвкусване на радостта в бъдния век от съзерцаването на Бога “лице в лице”. Това съзерцаване е възможно, защото Бог е Личност и действа лично (вж. П. Христу, Апофатическо богословие). Нетварната светлина, с която заблестя Христос при Преображението, не е някаква невидима или безлична сила, а е конкретно лично действие на Божието Слово. Именно Таворската светлина е онази светлина, която виждат и исихастите в процеса на своя мистичен опит и която предстои да видят всички светии в бъдния век (П. Христу, Св. Григорий Палама, с. 265).
Според св. Григорий Палама, както и според всички древни свети отци на Църквата, събитието на Преображението Христово като годеж за съзерцаването на Бога “лице в лице” притежава дълбоко есхатологично значение. Следвайки учението на предходните свети отци, св. Григорий Палама вижда в това събитие изпълнение на Христовото обещание за скорошното Му идване в слава (Мат. 16:27-28; Беседа 34, PG 151, 425В). Ако използваме терминологията на съвременната ерминевтика, можем да кажем, че светите отци виждат в Преображението Христово показателен случай за осъществяването на есхатологичното очакване. След като светлината на Преображението се явява в резултат от присъствието на светлината на Божието царство, която чрез Христос се яви сред хората и им се предава в Светия Дух, то Божието царство вече присъства в света. Така или иначе, отбелязва св. Григорий Палама, идването на Божието царство не е въпрос на някакво придвижване по място, а на проявление. Божието царство присъства навсякъде. Когато вярващият подходящо се подготвя, то той чрез Божията благодат приема в себе си проявлението на славата на Божието царство.
Св. Григорий Палама, когато тълкува Христовите думи: “тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила” (Марк. 9:1), отбелязва следното: “Царят на всички неща е навсякъде и Царството Му е навсякъде. Така че идването на Неговото царство не става по друг начин освен чрез проявяване на силата Му в Духа Божий. Затова казваме, че “силата Му се проявява”. Тази сила не се дава според случайността на съдбата, а се дава от Господ, и то съобразно вярата в Него. Според св. апостоли Петър, Яков и ев. Йоан, те са издигнати от Словото първом на висока планина, очевидно заради присъщото им свръхвъздигащо смирение. Щом като чрез него (смирението), както е засвидетелствано, Бог им се открива навръх висока планина, то Той, от една страна, се спуска натам от върховете на домашната Си кула, а от друга нас възвежда към върха на планината според дълбочината на нашето смирение, за да проникне Невместимият в нас все пак съобразно на смъртната ни природа, колкото се може по-безопасно” (Беседа 34, PG 151, 428C-29A). С други думи, на човека се дава възможността още в този живот да стане причастен на есхатологичната слава на Божието царство и да приеме годежа за съзерцаване на Бога “лице в лице”.
По този начин, съзерцаването от човека на Бога “лице в лице” започва от настоящия век и очаква своята пълнота и завършеност в Божието царство. Но и в бъдния век боговиждането на светиите няма да бъде статично. “Нима без напредване в съзерцанието ще пребивават светиите в бъдния век”, пита св. Григорий Палама и отговаря: “За всички, които твърдят, че светиите ще са в безопитно състояние, нека припомним, че дори за ангелите небовидецът Дионисий (Ареопагит) казва, че се отличават със свои собствени възхождания, чрез които всеки от тях, доколкото му е достъпно, става причастен на проникващата светлина...” (За безмълстващите 2, 2, 11). Светиите, причастявайки се с Божията благодат и ставащи чрез нея все по-отворени към приемането на Божията светлина, ще поемат непрестанно благодат връз благодат от безкрайния и непресъхващ неин Източник Троичния Бог.
Превод от гръцки: Анула Христова
Източник: Из книгата “Паламика”