Присъствието на Пресвета Богородица в света и нейната загриженост за всеки един човек са постоянно засвидетелствани през вековете. Като истинска Майка тя е простряла покрова си от любов над света, но особено открито и действено тя защитава чедата на своето прескъпо Чедо пресладкия Син човешки, Иисус Христос възлюбените верни членове на Христовото Тяло в лоното на едната истинна Православна църква. Многобройни са проявите на майчинската й загриженост към православните и почти всеки може да посочи лично свидетелство от живота си за силното нейно застъпничество. Затова сега, през Богородичния месец на годината август, нека обърнем поглед към едно такова постоянно напомнящо свидетелство за нейната закрила, към повтарящото се всяка година чудо със “змийките на Пресвета Богородица” при чудотворната икона “Богородица Фидиотиса” на гръцкия остров Кефалоня.
Остров Кефалоня е разположен надлъж покрай западното крайбрежие на Гърция и заедно с другите два големи острова в Йонийско море Керкира (Корфу) и Закинтос, формира както естествено-природната, така и силната духовна тройна стълпническа защита на православния дух и живот срещу напливите на католическите вълни, напиращи от Запада. За отбелязване в подкрепа на това е, че на всеки един от тези острови и досега стои на стража по един силен защитник на православния живот и вяра светец в цели чудотворни мощи: св. Спиридон на о. Керкира (Корфу), св. Герасим на
о. Кефалоня и св. Дионисий на о. Закинтос.
В южната част на остров Кефалоня, на 25 км от Аргостоли, близо до село Маркопуло, в гориста стръмна местност, извисена над маслинена долина и гледаща към Закинтос, се възправя високо една стара камбанария и малко по-надолу от нея църквата “Успение на Пресвета Богородица”. В нея именно се намира чудотворната икона “Пресвета Богородица Фидиотиса”, чието название произлиза от гр. fidi (змия) и е свързано с ежегодната поява на уникалните по рода си змийки на всеки 15 август, когато Църквата чества празника Успение на Пресвета Богородица.
На вид те са сиви и тънички, като на дължина не превишават метър. На плоската им главица, както и на крайчето на тъничкото им езиче има очертан по един малък кръст. Тяхното тяло е топло и с копринено мека повърхност. Тези змийки не са отровни и по всеобщо мнение са свещени и позволяват да бъдат държани в ръце.
Всяка година от деня на св. Преображение Господне (6 август) откъм камбанарията към храма се появяват по няколко змийки, които до навечерието на празника Успение Богородично постепенно се увеличават. Уникалното е, че тези змийки по друго време на годината не могат да бъдат срещнати, освен през празничния църковен период от 6 август до 15 август. “Змийките, невинни и незлобни, наобикалят Богородичната църквица на Лангубардийския бряг и в деня на празника на Божията Майка дръзновено навлизат вътре в храма. Изкачват се по иконостаса, по амвона, по светите икони и застават така в очакване да бъдат поети и погалени от всеки един поклонник” (сп. Fanos tis Kefalonias, 1968).
За тяхната първоначална поява разказва църковното предание. Някога на това място имало голям и богат девически манастир. Той отвсякъде бил заобиколен с високи стени, а в него служели множество монахини. Само че алчното пиратско око на корсарите, които кръстосвали из Йонийско море, набелязало манастира и една сутрин корабите им приближили брега.
Монахините забелязали пиратите, когато те се изкачвали към манастира. Не виждайки никакъв начин за спасение, уплашени, те се събрали в храма около светия олтар за последна молитва. Те молели Пресвета Богородица да ги защити в тяхното свято девство и да ги превърне или в птици, та да отлетят далеч, или в змии, та да изпълзят навън неосквернени. Пресветата Майка не се забавила. Оттогава като свещени нейни змийки те всяка година в началото на август се завръщат в своя манастир. Така те продължават своето монашеско служение, този път чудотворно, като лекуват всяка болест и немощ по застъпничеството на Пресветата Дева Богородица.
Местното църковно предание приема, че тяхната поява точно за празника Успение Богородично е Божие благословение над острова за предстоящия годишен кръг от време. Ако през някоя година те не се появят, хората приемат това за знак, че и Божието благословение се е оттеглило и острова не го чакат добрини. Това вече се е случвало през 1940 г. и през 1953 г., когато островът претърпял множество земетресения.
Годишния кръг, празничния кръг, кръг от вяра непоколебима спазват змийките Богородични и поддържат с чистите си и непорочни телца надеждата и радостта на пътя, който за нас първа извървя Пресвета Богородица. И ние с тях нека глас извисим: “Пресвета Богородице, спаси нас!”