ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА "ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА - СВЕТИ СИОН"

Panagia-Sion.jpg

Ико­на­та “Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца ­ Све­ти Си­он” е скъ­по­то ду­хов­но сък­ро­ви­ще на гръц­кия ос­т­ров Ми­ти­лин (Лес­бос). От ве­ко­ве тя е не­го­во­то опа­зе­но жи­во пра­вос­лав­но сър­це.

Ико­на­та е с раз­ме­ри 56/62 см и е ед­на от 70-те ико­ни, из­лез­ли из­под ръ­ка­та на св. ев. Лу­ка. Би­ла е съх­ра­ня­ва­на в Кон­с­тан­ти­но­пол ­ сто­ли­ца­та на Пра­вос­лав­на­та им­пе­рия. Но ко­га­то във ви­зан­тийс­ка­та дър­жа­ва за­поч­ват бор­би­те меж­ду ико­но­бор­ци­те и за­щит­ни­ци­те на по­чи­та­ни­е­то към ико­ни­те, бла­го­чес­ти­ви хрис­ти­я­ни и най-ве­че све­ще­ни­ци са при­ну­де­ни да на­пус­нат гра­до­ве­те и да за­ми­нат в из­г­на­ние, за да спа­сят не са­мо се­бе си, но и све­ще­ни­те ико­ни, мо­щи и др. от уни­що­же­ние. Един от тях бил и през­ви­тер Ага­тон Ефес­ки.

Той на­пус­нал Кон­с­тан­ти­но­пол по вре­ме­то на ико­но­бо­ре­ца Лъв IV Иса­вър (775-780) и за­ми­нал за Па­лес­ти­на, къ­де­то ико­но­по­чи­та­ни­е­то би­ло все още за­па­зе­но. Ос­та­нал там 12 го­ди­ни, но ко­га­то на­у­чил, че пра­вос­лав­на­та им­пе­рат­ри­ца Ири­на Атин­с­ка е за­то­че­на в Лес­бос, къ­де­то ико­ни­те се по­чи­та­ли, той съ­що от­п­ла­вал за Лес­бос, ка­то взел със се­бе си ста­рин­на­та чу­дот­вор­на ико­на, на ко­я­то има­ло над­пис: “Бо­жи­я­та Май­ка ­ Све­ти Си­он”, за­що­то про­из­хож­да­ла от Йе­ру­са­лим ­ све­тия Си­он. Ос­вен ико­на­та през­ви­те­рът взел със се­бе си и дру­ги пра­вос­лав­ни реликви, нап­ри­мер един ма­лък сре­бъ­рен кръст с час­ти­ца от Све­тия Кръст Гос­по­ден, мо­щи на св. Ди­о­ни­сий и др.

Поради страх от пи­ра­тски набези, от които по това време често страдали ос­т­ро­ви­те на Егейс­ко мо­ре, Агатон не се ус­та­но­вил в гра­да Ми­ти­лин, а във ви­со­ка пла­нин­с­ка не­о­би­та­ва­на го­рис­та мес­т­ност. Там нап­ра­вил крип­та, в ко­я­то скрил ико­на­та и дру­ги­те реликви.  Ле­ка-по­ле­ка оба­че, на­у­ча­вай­ки за бла­го­дат­но­то при­със­т­вие на ико­на­та,  при не­го за­поч­на­ли да прис­ти­гат хо­ра от близ­ки­те сел­ца, а пос­ле и от це­лия ос­т­ров. Те из­ми­на­ва­ли ки­ло­мет­ри по труд­ноп­ро­хо­ди­ми­те гор­с­ки пъ­те­ки са­мо и са­мо да се пок­ло­нят в крип­та­та и при­е­мат бла­гос­ло­ве­ни­е­то на Бо­жи­я­та Май­ка.

Око­ло Ага­тон ско­ро се сфор­ми­ра­ло и мо­на­шес­ко брат­с­т­во. Точ­но в коя го­ди­на всич­ко то­ва се е слу­чи­ло, не се знае, но бра­тя­та са от­бе­ля­за­ли де­ня на не­го­во­то ус­пе­ние ­ Сре­те­ние Гос­под­не (2 фев­ру­а­ри) 830 г. Пог­ре­ба­ли го бли­зо до ма­нас­ти­ра ­ там, къ­де­то се­га се на­ми­ра хра­мът на Прес­ве­та Бо­го­ро­ди­ца. Бра­тя­та про­дъл­жи­ли и след смърт­та му да ук­ри­ват све­ще­ни­те ве­щи и да съх­ра­ня­ват ико­на­та с го­ля­мо вни­ма­ние и по­чит до 842 г., ко­га­то ико­ни­те са ре­а­би­ли­ти­ра­ни ре­ал­но и от­но­во са ­вър­на­ти в хра­мо­ве­те, спо­ред дос­той­но­то оп­ре­де­ле­ние на VII Все­лен­с­ки съ­бор (787 г.). 

То­га­ва по­ве­че от вся­ко­га се за­тек­ли пок­лон­ни­ци не са­мо от всич­ки кра­и­ща на ос­т­ро­ва, но и от Ма­ло­а­зийс­ко­то крайб­ре­жие, за­жад­не­ли за Май­чи­на­та ми­лув­ка, ко­я­то ни­ко­га не за­къс­ня­ва­ла и на все­ки по­ма­га­ла. Та­ка и въз­ник­на­ло се­гаш­но­то град­че Аги­а­сос  око­ло ня­ко­гаш­ния ма­нас­тир и при­е­ло име­то на ико­на­та. Ед­на жи­ва при­каз­ка, съх­ра­ня­ва­ща и до­се­га сво­е­то сър­це ­ чу­дот­вор­на­та бла­го­у­хан­на Бо­го­ро­дич­на ико­на “Све­ти Си­он”.