Манастирът ”Свети Георги” е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от Възраждането.
Първоначално сградата била еднокорабна, но била опожарена и разрушена от турците, за което свидетелства голямата обгоряла икона на св. Георги от 1607г. Още три малки икони свидетелстват за съществуването на храма: ”Св. Харалампий” от 1816г., ”Св. Георги” и “Източник Изцеления” от 1818г. с гръцки надписи. Сегашната църква е издигната през 1856г. по време на османското владичество със средствата на християнското население. Новият храм прикрива стария и само фасадата му е останала като спомен от далечния VІІ век. Липсват стенописи, поради сравнително новия архитектурен облик на църквата. Олтарът е изработен от неизвестен майстор. От средата на ХІХ век датират много ценни икони на св. Богородица, св. Георги, св. Мина и св. Николай. През 1945г. манастирската църква се разширява, като се дострояват два странични престола - единият на св. Николай Мириклийски, а другият на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Интерес представлява каменната икона на св.Георги, намираща се над входа на църквата. През 60-те години на ХХ век е била построена и днешната камбанария на манастира, с височина около 20 метра.
Историята на манастира:
Както в много крайморски градове и тук християнството се е появило рано. По предание Свети апостол Андрей, на път за Киев минал през Анхиало (дн. Поморие). Има сведения за епископи в този град през ІІІ – ІV век. Манастирът е бил основан от гръцки колонисти от през VІІ век. По-късно с нахлуването на турците в България той бил разрушен. В края на VІІІ век тук се заселва турчина Селим Бей, като създава голямо феодално владение (чифлик).
По предание той е боледувал от тежка, неизлечима болест. Една нощ сънувал, че в двора, където живеел има чудотворна вода. На сутринта, разкопавайки мястото, Селим Бей намира мраморен барелеф на Свети Георги, който и до днес се пази в манастира. На същото място започнала да извира вода, с която Селим Бей пръв се излекувал.
След това се покръстил с цялото си семейство като приели християнската вяра.
Построявайки малък параклис, Селим Бей поставил началото на днешната света обител. След време той овдовял, приел монашество, станал първия игумен и подарил на манастира целия си чифлик от 3 800 декара земя.
През 1856 година се изгражда нов храм, като стария остава и до днес под неговия купол. В манастира се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от ХVІІІ и началото на ХІХ век.