Трябва ли да се изучава религия в училищата и успешна ли е експерименталната програма на Община Бургас? Липсва ли духовният елемент у българите и познават ли своята религия? За всичко това - за децата, за духовните ценности и за живота по „абцисата и ординатата" разговаряме с Елица Дубарова - Петкова - главен уредник на Къща-музей „Петя Дубарова", сестра на покойната поетеса и майка на две прекрасни деца.
- Според вас има ли смисъл от въвеждане на предмета религия в училищата?
Не само, че има смисъл от въвеждането на религия като задължителен предмет, но на този етап това е наистина жизнено необходимо. В момента живеем в доста еклектична среда, в ситуация, в която криво разбираното отношение на толерантност към етнически и религиозни малцинства се преекспонира за целите на малцинствата, но не и за тези на мнозинството, за нас българите като християни. Аз мисля, че в по-голямата си част българите действително са християни със или без спазването на всички църковни ритуали. В крайна сметка християнската ценностна система е тази, която е държала културната ни идентичност. В този смисъл култура, образование и вероизповедание трябва да са наистина като една Света Троица. Да се отстояват не само духовно и по мисионерски, но и чисто административно. Затова си мисля, че държавните институции не трябва да изпитват страх, че прехвърлянето на чисто административния процес за обучение по религия може да се счете за преекспониране. Дори си мисля, че в определен смисъл това своеобразно „преекспониране", всъщност ще изиграе добра роля. Лично аз имам две прекрасни деца - близнаци момче и момиче, които са още в детската градина и не са тръгнали на училище. Те са запознати с личността на Иисус Христос, в семейството ни сме християни, макар и не винаги да спазваме всички ритуали по време на празниците, наясно сме със Светите Тайнства и ги отстояваме като ценност в живота си. Опитваме се по един любовен начин, като родители, да предадем положително отношение на децата си... разбира се с ясното съзнание, че те все още не могат да осъзнаят християнството като философска и духовна система. Но те трябва да свикват с библейските сюжети и да обичат личността на Христос. Тази любов може да им бъде вменена по един съвсем естествен начин чрез обучението по религия. В рамките на предмета история се учат всички зверства на човечеството, на които хората са били подложени, добре е да научим и добрата страна на историята, духовната й страна. Моята лична позиция е, че времето и пространството, в които живеем, са своеобразна координатна система - имат абциса и ордината. Всъщност ние не можем да живеем само по хоризонталата, но и по вертикалата. На нас ни липсва вертикалата дотолкова, доколкото не сме запознати с божествените основания на битието. Това е духовната основа, която трябва много твърдо, много здраво да се положи в нашето битие. И когато тя се положи по съвсем друг начин ще се конституира отношението на отделния индивид към хората, света и Бога.
- Необходимо ли е изучаването на религия в детската градина, в тази ранна, детска възраст? Какви са наблюденията ви, имате деца в предучилищна възраст?
- Абсолютно е необходимо. Децата в тази младенческа и бих казала свята възраст имат естествена възприемчивост към духовните послания на християнството. Христос е казал „Оставете децата да дойдат при мен". Моите деца ходят от малки с детските библии под мишница, обичат да се говори за Христос, да им разказваме за сюжети от Библията. Аз самата не съм достатъчно запозната с Библията и ми се струва, че ако се въведе едно обучение по религия, би било полезно и за самите родители. Ние самите ще бъдем мотивирани заедно с децата си да изучаваме християнството в неговата многоаспектност, в неговите наистина съществени послания. За да направи един човек избор дали да бъде християнин, той трябва да е наясно с това какви послания излъчва това вероизповедание. Няма нищо лошо в рамките на обучението по религия да се изучават и другите религии, за да се познават и да се знае какво представляват. Точно това е тънкостта на обучението по религия, да не се тръгва агресивно отричайки, да не се изучава само християнството, за да може да се направи една съпоставка с другите религии. Семейството е това, което определя избора на децата. Мисля, че обучението по религия ще бъде едно прекрасно несблъскване, едно прекрасно сливане с тази първична необходимост да опознаем Бога вътре и извън себе си, да определим своето отношение и своя морал в този живот.
- Какво мислите за стратегията за изучаване на религия, която иницира Община Бургас?
- Първо, съвсем популистки може да прозвучи, но мисля, че това е един много модерен жест, нещо, което изпреварва държавата. Аз с две ръце съм „за" и с цяло сърце приемам тази стратегия, запознах се и с текста на самата обучителна програма и мисля, че тя дава много сериозна основа за познаване на християнството. Така, че дано се осъществи и изучаването на религия в детските градини и училища стане факт.
- Бихте ли отправили призив към другите родители да запишат децата си да изучават православие? Повечето от нас не са възпитани в християнски дух, за мнозина тази материя е чужда.
- Мисля, че всеки разумен родител ще отсъди, че детето му има нужда да изучава религия. Дори и съвсем прагматично погледнато да се запознае с християнството. Мисля, че самото обучение трябва да стане задължително, за да се избегне този страх и съмнение, особено по отношение на сектите. Така родителите ще бъдат наясно какви послания ще излъчи един учител, който е специалист богослов и детето няма да бъде облъчено от секти като Муун, мормони и други.
Считам, че стратегията за изучаване на религия на Община Бургас е много адекватна, съобразява се със съвременните интереси и очаквания. В детската градина материалът се преподава под формата на игра, това е добър и съвременен подстъп към сърцата и душите на децата.