Звездите са безкрайно много. Те се групират в съзвездия като например Андромеда, Орион, Цефей, Пегас и др. Но къде се раждат всъщност? Никога не съм можела да си отговоря на този въпрос. Може би защото никога не съм гледала на звездите като на нещо материално, не и като физиците. А какво всъщност са те освен, разбира се, предмет на науката астрология? Звездите са нещо много красиво и невероятно. Не само холивудските, а и обикновените звезди. За мен звездата е символ на спасение и вечност. Точно както Витлеемската звезда, изгряла точно с появата на нашия Спасител Иисус.
Когато бях малка, често си мечтаех да съм небесна звезда, защото са така красиви и никога самотни, винаги са обградени от себеподобни. Всяка звезда е един миникосмос, един микросвят, в който всичко е възможно. Може би от звездите е произлязъл нашият свят, по-късно загубил своя блясък и способността да бъде красив? Може би в тях се крие истината за живота ни?
Холивуд е най-ярката звезда в нашия така прагматичен свят. Можем само да гадаем защо актьорите са наречени „звезди”. Може би, защото единствено там се сбъдват мечтите, или като пожелание за вечност. Ако за някои Холивуд е мястото, където се раждат звезди, то за мен е друго.
Там, където се раждат звездите, е място прекрасно и свободно, необременно от коварство и злоба, място красиво и чисто, където няма добро и зло сами по себе си, място, където всичко е възможно. Звездите се раждат тук на земята, в обикновен град, в обикновен квартал, в скромно домакинство, със скромни родители, за да може после да изгреят на небосвода като слънцето - най-ярката звезда от нашата галактика. Звезда е всеки човек, защото грее със собствената светлина, а именно с тази в сърцето. Всеки е добър и всеки е красив сам за себе си, защото е уникален. Подобно на звездите, които са еднакви на пръв поглед, но всяка е уникална сама за себе си. Когато повярваш в себе си, всичко става възможно и единствената спънка е собственото ти желание.
Приказна нощ! Небе, обсипано със звезди, играещи облаци по коприненото небе, напомнящи немирни деца, които не искат да си лягат. Морските вълни чувствително докосват пясъкът и го заглаждат, заличавайки всички следи от човешко присъствие. Малки пръски солена вода пречистват въздуха и му придават романтично тайнствен облик. Всичко е толкова вълшебно! Усещам лекия бриз, който развява косите ми, закачливо оформя къдриците ми и избистря ума. В този момент се замислих има ли нещо по-прекрасно от този миг на съвършенство, единение, хармония на природата. Красотата осмисля живота ни, особено ако знаем къде да я търсим.
Погледнах към звездите. Колко невероятна е тяхната подредба-изкуство. И всичко е дело на природата. Досега не бях обръщала внимание на този всеизвестен факт. А ето го и моето простичко обяснение: звездите, това са душите на всички хора, които са напуснали този свят, всички безвъзвратно изчезнали същества, чийто спомен вечно ще пазим - непроменен от времето.
Усмихнах се. Знам, че един ден ще изгубя нещо, което обичам много силно, защото така е устроен животът. Знам обаче и къде ще го търся!
Там, Хоризонтът, съвършената линия между морето и небето, мястото, където се целуват - там на копринения небосвод ще греят две очи, които ще ме пазят, ще ги помня и ще ги обичам...
Някой някога е казал, че приятелите са като звездите - не винаги говориш с тях, но знаеш, че винаги са там. Там, където свършва времето и започва вечността, именно в безкрайността.
Звездите се раждат в самите нас. От нас зависи дали ще заблестят редом с другите на небето или ще ги оставим скрити в себе си, дълбоко заровени в нас.